Джейн Кренц - Радост

— Ферис може да е знаел. Това ме притеснява. Ако е знаел за гривната, сигурно е научил и как Бригман я е загубил.

По тази точка нямаше спор. Вирджиния въздъхна и привърши питието си. После тайнствено се усмихна и стана на крака.

— Стой тук, Райърсън.

— Къде отиваш?

— Да се приготвя за лягане.

— Ще ти помогна — прояви готовност той с поглед, в който прозираше и леност, и разгул.

— Не сега. Просто стой тук.

Тя отиде в спалнята и затвори вратата след себе си. После бързо отвори куфара и измъкна скандалното боди. В очите й блещукаше сексуална игривост, докато се събличаше и когато се мушна в чувственото подобие на бельо. След като приключи, застана пред огледалото и се опита да определи ефекта.

Бодито представляваше мрежа от коприна и дантела. Не прикриваше почти нищо от зрялата й фигура. Вирджиния малко се разколеба. Този стил на бельо все още беше нов за нея. Имаше нужда от малко увереност в движенията си. Тя отвори дамската си чантичка и извади гривната.

Почувства се много по-смела, след като сложи смарагдите на ръката си. Пое си дълбоко въздух, отвори вратата и закрачи по коридора.

Райърсън беше коленичил на едно коляно и ровеше огъня, когато тя се появи на вратата зад него. Той погледна през рамо и очите му засияха по-силно от пламъците в огнището.

— Ела тук — промълви той и остави ръжена. После замря в омая.

Вирджиния бавно се приближи. Във вените й пулсираше вълнение, любов и вълшебно чувство за усамотение.

— Според Деби ти си последният мъж на земята, който би купил такова нещо за жена — прошепна тя, — но знаеш ли какво?

— Какво? — Той се присегна и я привлече долу на килима до себе си. Пръстите му се плъзнаха под копринената мрежа. Изглеждаше очарован.

— Никак не се учудих, когато това нещо падна от торбата в ресторанта. — Погледът й се смееше. — По някакъв начин то наистина приличаше на нещо, което би купил, заради самото хрумване.

Той се усмихна широко и се протегна до нея. Наблюдаваше играта на отражението от пламъците по кожата й.

— За първи път ме спохожда такова хрумване. Имаш ли представа какво самообладание се изисква от един мъж, за да влезе в магазин за бельо и да поръча такава дреха? — Той свали презрамките. Дантелата едва прикриваше гърдите й.

Вирджиния обви врата му и го привлече.

— Може би скоро ще намеря смелост да ти купя секси мъжки слип.

— Не си прави труда — посъветва я той. — Аз имам задръжки. — Той бавно свлече бодито до бедрата й и с пръсти започна да глади гърдите й с явно удоволствие. — Кажи ми още веднъж, че ме обичаш, Джини.

И тя му го каза. Отново и отново му го казваше, докато той изцяло съблече бодито и я предразположи за ласките си.

Райърсън я възнагради с възбуждащи, съблазнителни целувки, които накараха тайните кътчета по тялото й да разцъфнат. Когато той наведе глава и целуна росата на цветчетата, Вирджиния се притисна в него и извика от удоволствие и облекчение. Остана в прегръдката му, като продължаваше да потреперва лекичко.

— Обичам те, Джини.

Тя вдигна поглед към него, щом той се надвеси над нея. Очите му казваха същото, докато той плътно проникна в нея.

Доста по-късно същата нощ Райърсън се измъкна от леглото и се обърна да погледне спящата там жена. И двамата бяха изтощени от любенето, но откакто пренесе Вирджиния в леглото, той не можеше да заспи. Беше минало два след полунощ.

Странно неспокойствие го измъчваше. И друг път, когато беше с Джини, имаше подобно усещане, но той знаеше как да го уталожи временно. Трябваше само да се върне в леглото, да я люби, докато тя се събуди и го обгърне с меката си топлина. Потънал в нея, чиито копринени нозе обгръщаха бедрата му, той можеше да забрави всичко, освен великолепното усещане, че се е загубил в нея. За известно време чудесното усещане, че я притежава и е притежаван от нея, щеше да заличи неспокойствието на духа му. Под душа, беше обикновен човек. Сексът с Джини го удовлетворяваше, както нищо друго на света.

Но не беше достатъчен. Той неохотно се извърна от леглото и влезе в коридора като хвана джинсите си мимоходом. В стаята беше студено.

Нахлузи панталоните във всекидневната. Огънят беше загаснал преди часове, а той не беше включил никакво допълнително отопление. Навън дъждът продължаваше да вали тихо и ритмично. Не беше силен, просто лек, но постоянен ръмеж. Типичен северозападен дъжд.

Райърсън не си направи труда да включи лампите. Не искаше да буди Джини. Във всеки случай, движеше се без проблем из помещението само на светлината от тлеещите въглени в огнището. Спомни си, че беше оставил шишето с коняк на ниската масичка до дивана. Потърси с ръка и намери чашата, която беше поставил там по-рано. Той си наля мъничко коняк и се премести до прозореца, който гледаше към залива.