Джейн Кренц - Отдаването

— Това е интересно — обади се сводничката, — но не е съвсем достатъчно. Хайде де, аз очаквах нещо по-добро от тази тълпа. Та вие бихте дали повече за кон.

— Човек може да язди един кон по-дълго, отколкото една девственица — провикна се някой, кикотейки се.

— Глупости. Нашата Моли ще ви предложи прекрасна езда, нали, скъпа Моли? — Мадам погали русата коса на момичето с подигравателно нежен жест. Момичето потрепера.

— Не е достатъчно хубава, за да й се поискат повече от 80 лири. И аз ще си поискам парите обратно, ако сте ме излъгали за положението й.

Моли започна да плаче, като с това смехът в стаята стана още по-циничен. Виктория погледна право в момичето, като й пожелаваше да бъде твърда, докато тя изчакваше благоприятния момент.

Наддаването се увеличи, но не с много след първоначалния подем. Скъперничеството при предлагането потвърди заключението на Виктория — никой в стаята не беше убеден, че Моли си заслужава голяма сума, нито пък имаше някой по-заможен тук тази вечер. Мъжете с по-голямо състояние предпочитаха да поддържат и да посещават по-изискани собственички на публични домове и рискуваха с подобни заведения само при случайни забавления.

Виктория изчака няколко минути, докато наддаването спря на 90 лири. След това тя небрежно вдигна ръката си иззад паравана.

— 300 лири.

Лукас изстена.

Жената на средна възраст се обърна със сияещо изражение на лицето си към затъмнения параван:

— Е, сър, който и да сте, вие имате отличен вкус. Наистина изключителен. Аз вярвам, че Моли е ваша и ще правите с нея каквото намерите за добре.

Тя побутна ръката на младото момиче:

— Какъв късмет имаш, скъпа моя. Такъв приятен, дискретен господин е той. Върви сега и внимавай да не вдигаш шум, иначе ти се пише лошо.

— Ти нямаш 300 лири в себе си — процеди Лукас на Виктория през стиснатите си зъби. — Ти не можеш лично да платиш на старата сводница, нали? Тя ще те разпознае.

Виктория премигна.

— Съвсем прав си. Много добре, тогава ти ще платиш на жената. Кажи й, че се явяваш от мое име, защото съм много срамежлив. Побързай Лукас.

— По дяволите! Мътните го взели! — промърмори Лукас, докато бавно се надигаше. — Не мислиш ли, че не бих взел от теб пари за това?

— Уверявам те, ставам за глупак — отвърна остро Виктория.

Той се изправи и си запробива път към сводницата, като не обръщаше внимание на виковете и неприличните подмятания. Когато стигна до центъра на стаята, леко побутна Моли към паравана, където Виктория се озърташе.

— Хайде, момиче, върви.

Моли го погледна с ужас и след това се подчини автоматично на заповедта му. Тя си проправи път през смеещата се навалица към мястото, където Виктория чакаше.

— Тихо и всичко ще се оправи — прошепна Виктория, докато разтърсваше ръката на момичето, и я бутна към вратата. Тя нахлупи шапката си ниско над очите и задърпа момичето, като искаше да я изведе извън залата.

Моли беше прекалено изплашена дори за да протестира. Може би това, че я извеждаха навън, й се виждаше по-добра перспектива, отколкото да я качат на втория етаж. Момичето леко потрепера и Виктория разбра, че без съмнение, са й дали да изпие няколко чаши вино или някаква упойваща смесица, за да я държат замаяна.

— Браво, браво. И къде си мислиш, че ще отидеш с новото парче? Не е разрешено да се извежда стоката извън помещенията.

Огромен мъж с грубовато лице се изпречи на пътя на Виктория. Той явно беше икономът на дома, но Виктория видя, че също има и други задължения.

— Бастунът ми, ако обичате! — каза тя властно.

— Тъкмо ви казвах, че не можете да извеждате момичето вън от помещенията — избоботи мъжът.

— Не смятам да я извеждам от помещенията — каза Виктория с възможно най-отегчен тон. Тя си спомни какво беше казала една от проститутките за камшиците и тояжките, — но аз имам известни предпочитания, които бих искал да задоволя. Открил съм, че бастунчето ми изпълнява чудесно ролята на тояжка в случая. То е с точно определена тежест, ако разбирате какво искам да кажа.

Малката Моли задуши писъка си, но огромният мъж изглеждаше малко успокоен. Очевидно беше, че е свикнал с подобни чудатости.

— Така значи! Това било, а? — той погледна похотливо Моли. — Ще си прекараш чудесно тази вечер, моето момиче.

Виктория чакаше напрегнато, като хвърляше по един поглед зад рамото си за Лукас. Той все още не се появяваше. Когато икономът се върна с бастунчето й, тя реши, че трябва да действа на своя глава, и се отправи директно към вратата зад огромния мъж.