Джейн Кренц - Отдаването

— Ново тесте чисти карти. Много умно. И Еджуърдс започна да губи?

— Да, здравата.

— Отлично! Виждате ли, Лукас, ето такива вълнения искам. Искам да видя всичко на място.

— Нямаше какво толкова да се види — няколко карти на пода, няколко свирепи погледа на Еджуърдс. Сърцето ми биеше в петите, докато благодарях на дявола, че се спасих, преди да съм загазил твърде дълбоко.

— Защо така се опитвате да ме обезкуражите за приключения, които очаквам с толкова нетърпение? Само по време на картите ли сте се сблъсквали с Еджуърдс?

— Защо мислите така?

— Не знам. Може би нещо в начина, по който реагирахте един на друг… Почти бях убедена, че се познавате от доста време. Няма значение, нека се върнем на нашия въпрос.

— Защо не харесвате лейди Рикот?

— Толкова ли е очевидно? — Виктория стисна зъби.

— Само за човек, който ви познава добре. А аз започвам да ви опознавам все по-добре, скъпа.

— Нямам истинска причина да не я харесвам. Запознах се с нея преди няколко седмици и тя веднага ми се похвали със старото си познанство с втория ми баща и с моята майка — обясни внимателно Виктория.

— Вторият ви баща се казва Самюъл Уитлок, нали?

— Да.

— Никога ли не говорите за своето семейство, а само за леля Клео? — попита Лукас.

— Това не е тема, по която искам да разговарям. Откъде знаете името на втория ми баща?

— Мисля, че Джесика Атертън го спомена.

— Да, разбирам — гласът й потръпна.

— Какво лошо има? — попита внимателно Лукас.

— Нищо.

— Вики, аз съм ваш приятел, помнете това. Поисках да бъда и ваш любовник. Може да говорите спокойно с мен.

Тя се огледа напрегнато, като усещаше как бузите й се изчервяват.

— Наистина. Но какво толкова да разправям? Никой от нас не знае как ще се развият отношенията ни. Моля, не настоявайте.

— На вас не ви харесва темата, по която съм разговарял с Джесика Атертън, нали?

— Да, така е.

— Вие не се интересувате от нея?

— Не че не харесвам Джесика Атертън — ние двете имаме много малко общи неща помежду си, но аз нямам нищо против нея. Кой би имал нещо против жена като нея? — рече Виктория. — А вие, Лукас, откога познавате лейди Атертън?

— Джесика Атертън? От няколко години. Запознах се с нея, преди да се омъжи.

Имаше нещо повече от това, реши Виктория, като усети лекото смущение в гласа му. Тя не знаеше как да го подпита за повече неща относно Джесика и затова смени темата.

— Не мога да разбера какво намира лейди Рикот у Еджуърдс — каза Виктория. — Сигурно няма представа за навиците му, когато играе карти.

— Вероятно — не.

— Наистина е удобно да си вдовица, нали? — размишляваше на глас Виктория.

— Какви ги говорите?

— Осъзнавате ли, че като вдовица лейди Рикот има пълна свобода над парите си и много по-голям избор да излиза с когото си иска, отколкото аз.

— Не съм поглеждал на нещата от този ъгъл — измърмори Лукас.

— А аз — да. Като жена, която никога няма да се омъжи, аз съм много по-ограничена, отколкото лейди Рикот. Винаги трябва да внимавам какво ще кажат хората. И съм все още във възраст, когато трябва да пазя доброто си име. А Изабел Рикот може да обикаля в открита карета с Еджуърдс, да танцува с него през нощта, да го заведе в своя дом след сбирката у Атертън и никой няма да обърне ни най-малко внимание. Не е честно, Лукас. Никак не е честно.

— Моля ви, не взимайте решение да се омъжите за мен, след което да ме убиете в собственото ми легло, за да можете да се радвате на свободата си като вдовица.

— Не съм мислила за това — засмя се Виктория мило. — Дори за да стана свободна и богата вдовица, не мога да бъда прилъгана да се омъжа.

Лукас я погледна внимателно.

— Ако сме свършили с нашия разговор, по-добре да се разделим. От доста време яздим заедно. Да не даваме повод за разговори.

— Вие сте напълно прав — за момент Виктория си пожела да има свободата на Изабел Рикот. Тя все още не се сбогуваше. — Един момент, Лукас. Относно нашето следващо приключение. Аз наистина настоявам за нещо по-вълнуващо от Воксхол или ресторант. Ще ви чакам в градината на леля утре вечер, след сбирката у Чилингуърд, и очаквам да ме заведете на хазарт.

— Вашите желания са заповед за мен, Вики — Стоунвейл сви вежди под заповедническия й тон. — Но междувременно се надявам да ви видя у вас тази вечер по време на лекцията на Гримшоу.

— Наистина ли се интересувате от подобренията на земеделието в Йоркшир? — засмя се Виктория.

— Толкова ли е смешно?