Джейн Кренц - Отдаването

— Какво става? — попита Лукас, впечатлен от изящния краснопис. — Публичен дом, мъжки клуб, игра на карти, надбягване?

— Това са първите точки от моята програма — обясни му тя.

— Каква програма? — той бе поразен. Явно сериозно бе подценил своя противник — грешка, която рядко бе правил. — По дяволите! Вие очаквате да ви заведа на хазартни игри и в публичен дом? Мили Боже! Вики, бъди разумна. Нощни разходки по тъмните алеи на парка, посещение на карнавала е едно, а да те промъкна в публичен дом или хазартни игри е съвсем друго. Бъди сериозна.

— Вие грешите, милорд. Аз съм напълно сериозна — каза победоносно Виктория.

Той я погледна и се увери в нейните думи.

— По дяволите! Това е повече, отколкото очаквах.

Виктория не обърна внимание на недоволството му.

— Четвъртък вечер е прекрасно време за следващото ни приключение. Без съмнение ще се видим на бала у Кинслоу, където ще се уговорим конкретно. А между впрочем…

Гласът на Клео Нетълшип прекъсна инструкциите на Виктория:

— Вики, скъпа, все още ли сте там? Не се престаравай, ще отегчиш лорд Стоунвейл. Не всеки се радва на такава разходка в оранжерия, знаеш това.

Лукас се обърна, за да види лейди Нетълшип, която стоеше на вратата и му се усмихваше.

— Уверявам ви, мадам, никога през живота си не съм бил по-малко отегчен от сега.

— Такова нещо рядко се случва с Виктория.

Лукас погледна удовлетворената Виктория, след това хвърли още един поглед на златистото цвете, което разглеждаше преди.

— Мис Хънтингтън, ще ви бъда благодарен, ако ми кажете името на това странно цвете.

— „Кралица Стрелица“. Леля Клео и аз сме много щастливи да имаме такова цвете в оранжерията. Великолепно е, нали? — каза развълнувана Виктория.

Лукас я погледна. Тя цялата бе изпълнена с живот, кехлибарените й очи бяха прекрасни.

— Да — каза той. — Великолепно е.

Една седмица по-късно Виктория облече новите си дрехи за обичайната езда, като закичи на малката си военна шапка едно жълто перо. Тя поръча на коняря да й доведе любимия кон. Бе почти пет часът и всички щяха да бъдат на езда в парка.

Всички — значеше най-вече графът на Стоунвейл. Миналата нощ, когато Виктория успя да говори около пет минути с него на сбирката у Банбрук, тя му даде указания за днес. Но имаше малък проблем с него. Въпреки че той се явяваше неизменно и покорно, когато трябваше да получи инструкции, Виктория откри, че Лукас имаше неприятния навик да ги преиначава по свой собствен начин. С това трябваше да се свърши.

Клео мина през хола към библиотеката, когато Виктория слизаше надолу по стълбите. Тя извика на своята племенница:

— На езда ли отиваш, скъпа?

— Да. Смятам, че имам нужда от малко упражнения — отвърна Виктория разсеяно и целуна леля си, след което се запъти към вратата. — Не се безпокой, ще си бъда навреме вкъщи, за да се преоблека за лекцията на Гримшоу по повод последните земеделски подобрения в Йоркшир.

— Отлично — усмихна се добродушно Клео. — Аз се интересувам много от тези неща, а също и Лукас.

— Какво каза? — попита от вратата Виктория.

— Просто казах, че очаквам с нетърпение лекцията на Гримшоу.

— Ти каза, че Лукас се интересува от нея.

— О, да. Казах го, нали? И той каза същото. Естествено е да се интересува. Поканих го в сряда да му покажа моите нови гергини. Трябва да отбележа, че графът проявява повече от случаен интерес към градинарството. Предполагам, че имението му е някъде в Йоркшир — отбеляза Клео.

„Да, наистина проявява повече от случаен интерес по въпроса“, помисли си весело Виктория и бързо нагласи малката си шапка. В действителност той проявяваше все по-голям интерес към градинарството и земеделието. Изведнъж Виктория се почувства така, сякаш пропускаше последната секунда от лекцията за наторяването и сеитбооборота. За един мъж, който преди една седмица бе склонен само към прелъстяване, това бе една забележителна промяна. Виктория не знаеше да се ядосва ли, или да не й обръща внимание.

След няколко минути тя влезе в парка следвана дискретно от своя коняр, който яздеше едно пони. Отегчени и любопитни, най-различни хора се бяха събрали облечени безвкусно, настанени удобно в своите кабриолети и открити карети. По това време на деня обществото отиваше в парка, за да види и да бъде видяно, а не просто да поязди за удоволствие или да се поупражнява. Това се правеше в ранните утринни часове.

Виктория изрази на лицето си задължителната за случая усмивка и докато поздравяваше безчислените познати, търсеше с очи Лукас. Започна да мисли, че той умишлено избягва днешната среща, като се чудеше какво ли оправдание ще измисли. Внезапно той се появи до нея на прекрасен кафяв кон.