Джейн Кренц - Отдаването

„Въпреки всичко не беше грешка, че я целунах миналата нощ“, помисли си Лукас. Той знаеше, че докато го наблюдаваше, тя си мислеше за снощните прегръдки.

— Понякога човек си позволява малко от непознатото. Съвсем малко, както аз си позволих снощи. То бе твърде обещаващо.

— Разбирам. А как избирате евентуалните противници, преди да решите да влезете в бой?

Устата му се изкриви, когато видя надменния блясък в очите й.

— Всеки трябва да си има база за сравнение.

Надменността изчезна почти незабележимо и се превърна в отвращение.

— Предполагам, че нашият случай е такъв.

Лукас се изненада. Нали тя започна всичко. Той я догони, хвана я за китката и се опита да я спре. Тя се обърна и го погледна предизвикателно.

— Виктория, какво става? Дразниш се, че съм имал и други възможности в моя живот. Те не са толкова забележителни.

— Аз не харесвам факта, че вие безразборно търсите противници и че нашата среща е една случайност.

— Уверявам ви, никога не съм се хвърлял безразборно, а също и много рядко, на случайни противници. В действителност не съм имал чак толкова противници. Прекарах по-голямата част от живота си в армията и разбрах, че никой офицер не може да си позволи скъпа любовница със своята заплата — той нарочно стисна по-силно китката й, за да я придърпа към себе си. — Ами вие? Защитавате се много умело. Значи имате голям опит в интригите?

— Имам голям опит в ролята на кактус, милорд.

— Я ми кажете, успял ли е някой да мине през бодлите? — усмихна се той.

— Това не е ваша работа, нали?

Той забеляза руменината по бузите й, но погледът й оставаше непоколебим.

— Простете ми, но тези обстоятелства гъделичкат любопитството ми. Преди всичко аз възнамерявам да премина през тръните и да взема съкровището. Предупредих ви нощес.

— Вие не сте неуловим, нали, Стоунвейл?

— Неуловим съм, когато обстоятелствата го изискват. Но в случая моите намерения са съвсем честни. Вие не сте малко, глупаво момиче, току-що излязло от училище, и не мисля, че ще се уплашите от честните намерения на един мъж.

Виктория се окопити и се доближи до него.

— Като говорите за честност, какви са вашите намерения, милорд? Вие не бяхте съвсем ясен по въпроса миналата нощ. Аз трябва да знам.

— Мисля, че бях напълно ясен. Трябва да знаете, че ви желая. Ще направя всичко, каквото е необходимо, за да ви имам.

— Снощи… — започна тя напрегнато и млъкна, като търсеше точните думи. — Снощи ви предупредих да не си мислите за венчило.

— Чух вашето предупреждение. Казахте го няколко пъти с повод и без повод, доколкото си спомням.

— Тогава разбирате, че аз не играя игра, при която се стига до брак. Не се интересувам от венчавка.

— Разбирам — усмихна се Лукас пред сериозното изражение на очите й. Тя не мисли да играе тази игра, но това няма да й попречи да я загуби. — Вие искате да играете други игри, нали, Виктория? Среднощни игри?

Тя не отговори веднага, но Лукас забеляза как пръстите й трепваха леко всеки път, когато се опитваше безуспешно да махне голямото листо, което покриваше раменете й.

— Вие бяхте прав нощес, милорд. Аз силно желая да имам придружител, с когото да споделя своите нощни приключения. Някой, който умее да пази тайна; някой, който може да ме заведе на такива места, където не бих могла да отида сама или дори с такива приятели, като Анабела Линдууд и нейния брат. Това, което ми предложихте снощи, бе много вълнуващо, но се страхувам, че вие твърде добре знаете колко ме привличат вълненията.

— Вие се дразните, защото наистина ви харесва моето предложение, но се страхувате, че няма да можете да се отплатите. Това ли е проблемът, Виктория?

— Вие сте напълно прав, милорд — кимна тя с кисела усмивка. — Не съм убедена, че вие ще сте удовлетворен от каквато и да е отплата, избрана от мен.

Лукас пое дълбоко въздух и разкърши рамена.

— Както изглежда, проблемът е мой. Защо се притеснявате, след като аз съм удовлетворен от сделката?

— Защото е твърде малко милорд. Не ми се вярва да останете удовлетворен само с няколко откраднати целувки в градината, а аз ви уверявам, че това е всичко, което може да получите. Достатъчно ли съм ясна?

— Достатъчно.

Тя изчака за друг отговор, но не го получи, а той започна да изучава по-внимателно необикновената жена до себе си. Тя вече губеше чувството си за самообладание точно така, както Лукас знаеше, че ще стане. Дамата плуваше във води, твърде дълбоки за нея, и още не осъзнаваше това.