Джейн Кренц - Отдаването

Побесняла, Виктория го гледаше свирепо няколко секунди, след което веселието отново се настани в очите й. В следващия момент тя се разсмя толкова силно, че трябваше да се подпре, за да се падне.

Лукас я наблюдаваше, ръката му все още държеше жълто-златистото цвете. Той бе запленен от чистосърдечния й смях. Тя не се смееше по онзи дразнещ начин, по който често се подхилват младите дами, като се опитват да имитират звъна на камбани и шумоленето на книга. Смехът на Виктория бе пълен с топлина и жизненост. На него силно му се прииска да я грабне, да я целува дотогава, докато превърне хумора в тази страст, от която вкуси миналата нощ. „Можеше да го направя“, помисли си Лукас. Знаеше от нейните тръпки в градината, че може да запали желанието й. И той ще използва това заедно със стремежа й към приключения, за да я прелъсти. Накрая тя няма да има сили да се съпротивлява. Както й бе казал през нощта в градината, тя няма да намери друг мъж, който може да й предложи да опита от забранените плодове.

Ще я има в прегръдките си и това ще бъде само малка крачка към брака. Виктория може да говори смело за създаване на незаконна връзка, но той знаеше, че тя много трудно ще успее да направлява и контролира връзката така, че да не застраши положението на леля й, а и нейното собствено, в обществото. Преди всичко тя бе млада жена с чудесно възпитание, която познава много добре законите и рисковете на света, в който живее. Обществото изискваше от младите жени със състояние да пазят в тайна своите незаконни връзки, докато се омъжат и родят наследници на съпрузите си. След това много съпруги се чувстваха свободни да преследват своите романтични желания толкова дълго, колкото можеха да ги задържат в тайна. Техните съпрузи по принцип издържаха любовници преди и след брака, при това не винаги толкова дискретно.

Докато я наблюдаваше, смехът на Виктория утихна и тя възвърна пленителната си усмивка. Разсъжденията му го накараха да се замисли сериозно — той не възнамеряваше да остави своята бъдеща невеста да върви по утъпкания път от олтара до брачното ложе и по-нататък към тайните връзки.

Той винаги е знаел, че няма да бъде от онези мъже, които се правят, че не виждат изневерите на съпругите си. Не беше в стила му да дели собствената си жена с някой друг. Но чувството за собственост оставаше на заден план в сравнение с това, което той очакваше да изпитва към жената, която някой ден ще носи неговото име. Веднъж да стане негова, Виктория ще бъде негова и само негова. Връзките с обществото ще бъдат прекъснати. Той няма да дели това полудиво, непредсказуемо същество с никой друг.

— Милорд, вие сте невероятен! — Виктория избърса влагата по очите си и разтърси глава, като все още се подсмихваше. — Представих си как се отдавате за нуждите на научните изследвания. О, колко благородно! Вие сте твърде щедър.

— Ще направя всичко възможно, за да ви спечеля.

— И как ще бъда спечелена, милорд?

— С приключения, вълнения и страст. Ще ви дам от всичко, Виктория.

— О, но аз ще подбирам, ще взимам от тях толкова, колкото искам, и съответно ще заплатя толкова, колкото преценя — решително заяви тя.

— Това е ваше право — той кимна в знак на съгласие доволен от своята победа.

Тя се съсредоточи, направи една крачка и го докосна.

— Лукас, като казвате, че ме искате, значи ли това, че искате само мен, а не моите пари?

— Желая те — промълви той и нежно погали прекрасната й брадичка.

— Нищо не мога да ви обещая — изрече тя с изключителна отговорност. — Снощи бях прехласната от вашите целувки, но всичко е мимолетно. И двамата знаем добре това.

— Разбирам — той стисна нежните й пръсти. — Не се обвързвайте с никакво обещание. Заедно ще решим колко дълго ще продължи нашата връзка.

За момент тя застана неподвижно. Просто стоеше и го гледаше с едва потиснат копнеж, който го подтикваше да я грабне в прегръдките си. Желание се четеше в нейните кехлибарени очи, но то не бе обещание за сладострастие или безразсъдно преживяване, а нещо друго, нещо уязвимо, събрано в един сърцераздирателен поглед на очакване и надежда.

— Ако вие сте сигурен, че това е нещото, което искате, и ако смятате, че то е достатъчно — каза Виктория, — то аз приемам вашето предложение да бъдете мой придружител за през нощта.

— Тогава сделката е сключена — Лукас въздъхна дълбоко, наведе глава и устните му се долепиха до нейните.

Тя потръпна от допира, а Лукас инстинктивно поиска да я успокои, да я свали долу на пода и да я люби страстно. Преди да може да се овладее, тя пъхна малко листче в ръката му.