Джейн Кренц - Отдаването

— Какво прекрасно животно, Лукас! Много е красив.

— Благодаря — Лукас се усмихна слабо. — Загрижен съм много за стария Джордж. От доста дълго време сме заедно.

Виктория сви нослето си и попита:

— На краля ли си го кръстил?

— Не, кръстих го Джордж, понеже това име ми се струва лесно за запомняне.

— Никой не може да забрави кон като този независимо от името. Имаш ли жребчета от него? — попита Виктория.

— Не още, но Джордж има големи планове за бъдещето.

— Да, виждам — засмя се тя. — Очакваш от него да основе династия.

— Защо не? Породистите коне имат истински задължения, когато са от потекло и трябва да го продължат. Ние мъжете правим това, което трябва, нали, старче? — той потупа жребеца по врата, а той наведе глава и изцвили.

Виктория се засмя нежно. Тя съжали, че поведе разговор в тази посока. Лукас се възползва от това и леко подметна за своите задължения като граф, а Виктория предпочиташе да избягва тази тема. Самата мисъл, че днешният граф на Стоунвейл някой ден ще се ожени и ще има наследник, й се струваше невъзможна.

— Да, прекрасно животно, но то не е това, за което желая да разговарям с вас, Лукас — каза бързо Виктория.

— Мъчно ми е да го чуя от вас, защото аз обичам да говоря за коне — Лукас кимна за поздрав на една двойка на средна възраст, разположена удобно в открита карета. Те му отвърнаха с усмивка и се загледаха във Виктория с явен интерес.

Виктория даде една блестяща усмивка на лорд Фокстън и неговата дама и подкара коня си в по-бърз тръст. Лукас и Джордж я последваха заразени от нейния пример. Тя хвърли един поглед през рамото си и се намръщи.

— За Бога, Лукас, престанете да се размотавате. Вече ви предупредих, че имам какво да ви кажа днес.

— Тогава не се впускайте напред без предупреждение.

— Исках да избегна разговора с лейди Фокстън. Тя ме погледна многозначително и не го прави за първи път. Това е едно от нещата, които исках да обсъдя с вас. Хората започнаха да забелязват нашата връзка.

— Вие какво очаквате? Знаете много добре, че когато двама души танцуват повече от два пъти за една вечер, все някой ще се запита дали не се готви едни брак — каза Лукас.

— Но ние не сме танцували.

— Да, но бяхме двойка на няколко сбирки, което е достатъчно — той свали шапката си за поздрав на една по-възрастна дама, която се усмихваше делово.

— Не говорете така. Извиках ви да разговаряме днес, понеже се страхувам, че няма да имам друга възможност тази вечер. Ние трябва да изясним някои неща помежду си.

— Страхувам се от това.

— Не е необходимо да се правите на мъченик. Вие се съгласихте да участвате в приключенията. Всъщност вие настояхте да ме придружавате в нощните разходки. Сделката между нас бе направена по ваше предложение, Лукас — каза Виктория.

— Виждам, че се оплаквате — Стоунвейл присви очи. — Аз съм потресен. Нима не се радвахте, когато два пъти рискувах живота си заради вас и се катерих по градинската стена?

— Не ме поглеждайте така, Лукас. Знаете, че намирам тези два случая за твърде вълнуващи, но те не са това, което очаквах.

— А какво очаквате да намерите, като шпионирате мъжкия свят?

Виктория захапа долната си устна деликатно и отвърна:

— Не съм съвсем сигурна. Предполагам — повече вълнения.

— Нямахте ли достатъчно преживявания в сряда през нощта?

— Среднощната вечеря в ресторанта бе забавна поне докато двамата млади мъже не полудяха по своите оперни танцьорки — Виктория си припомни сцената, на която бе свидетел, и как се отказа от храната.

— Не обичам да ви разочаровам, Вики, но истината е, че мъжете не вършат много назидателни неща, когато се събират късно през нощта и пият. Какво ще кажете за разходката до Воксхол? Хареса ви, нали?

— За Бога, Лукас. Не можете да ме преметнете с някакви разходки до Воксхол. Нещо по-вълнуващо, нещо по-интригуващо искам. Аз бих могла да отида там с Анабела или с която и да е от моите познати и никой няма да сметне това за нередно.

— Бъдете честна. Облечена като мъж, вие видяхте всичко по съвсем друг начин.

— Вие не можете да видите нещата от моята гледна точка — отвърна твърдо Виктория. — Унизително е.

— И каква е вашата гледна точка?

— Според мен вие не ме заведохте на нито едно от местата, които ви бях написала на листчето.

— О, да, прочутото листче. Страхувам се, че днешната среща ще ни върне отново към онова проклето листче.

— Вие ми обещахте, Лукас. Казахте, че ще ме заведете, където поискам. Вместо това преднамерено се опитвате да ме разубедите с всички тези забележки по адрес на приключенията. Не си мислете, че не мога да разгадая вашите планове. Вие се надявахте, че подобни събития, като ужасното напиване на двамата младежи, на което бях свидетел, и гледката на боксовия мач могат да ме откажат от първоначалните ми намерения — обвини го Виктория.