Джейн Кренц - Отдаването

— Такъв разговор ни най-малко не подхожда на изискани дами от висшето общество — измърмори Лукас с неприятното чувство, че говори като отегчителен педант, какъвто го нарече Виктория.

Усмивката й бе триумфираща.

— Лорд Стоунвейл, позволете ми да отбележа, че ако намирате нашия разговор твърде обиден за вашата деликатна чувствителност, за вас има само един изход — просто отворете вратата на каретата и слезте.

В този миг Лукас разбра, че Виктория Хънтингтън има силата да се изплъзва покрай неговото желязно самообладание както никой друг от години. При това тя приложи този трик без каквото и да е усилие. Тази дама е опасна. Той трябва да направи много, за да удържи положението.

— Моята чувствителност ще издържи на вашите неделикатни обноски, мис Хънтингтън. Аз просто не мога да Ви напусна сега. Достойнството ми изисква да служа на дълга си.

— Ха, това не е чувство за дълг, сър. Чисто и просто това е изнудване.

— Уверявам ви — отвърна Стоунвейл, — не е изнудване, когато вие играете ролята на жертва.

Нейните очи блестяха закачливо като пред атака и Лукас усети с цялото си същество силно желание. Кръстоса ръце пред гърдите си, отпусна се на седалката и впери поглед в нейния. В този момент той не искаше нищо друго, освен да бъде сам с това дяволско същество. Копнееше да просне нейното тяло върху седалката и да й покаже какъв риск е поела, като го предизвиква така открито.

За момент между тях настъпи тишина. Когато Виктория откъсна погледа си от него и затвори очи, той разбра, че тя е прочела мислите му. Малката радост от победата бе краткотрайна за Лукас. Стана му ясно, че ухажването, което бе предприел, ставаше все по-хазартно, отколкото бе очаквал. С помощта на Джесика Атертън и на своите умения на масата за карти, той се надяваше да скрие от обществото истината за своето финансово състояние. Бе направил това с нужното старание. Но ако съпругата, която желаеше, реши да наеме детектив, то истината щеше да излезе наяве веднага. Слухът за неговото несъществуващо богатство няма да се задържи дълго. Ставаше все по-ясно, че задачата — да примами тази наследница щеше да бъде най-изтощителното преследване, което някога е предприемал. Едно погрешно движение, една лошо пресметната стъпка — и той може да загуби играта.

— Колко дълго смятате да продължи вашето приключение тази вечер, мис Хънтингтън? — попита Лукас с безстрастен тон.

— Нима времето е проблем за вас? Имате ли планиран друг ангажимент? — усмихна се тя твърде сладникаво.

Той интуитивно разбра, че Виктория иска да провери дали няма среща със своята любовница след карнавала.

— Не, нямам. Линдууд и аз ще изпълним уговореното за тази вечер. Ще отидем на определеното място, но е необходимо да определим час за прибиране.

— О, да! Предполагам, че два часа ще бъдат достатъчни да се забавляваме на карнавала.

— Страхувам се, че не мога да остана толкова дълго време навън, Вики — отбеляза Анабела. — Мама ще се прибере вкъщи след около два часа и ще очаква да ме види у дома.

— Тогава един час — Лукас не скри своето облекчение.

— Това е вероятно времето, което мога да си позволя — изрече със съжаление Анабела.

— Един час е достатъчно дълго време — каза бързо Берти Линдууд.

— Е, много добре — обади се Виктория, малко раздразнена, но се овладя, — значи един час. Ще трябва да побързаме, ако искаме да видим всичко.

Лукас не каза нищо, но му беше ясно, че следващият час без съмнение щеше да бъде един от най-хубавите в живота му.

Половин час по-късно неговите мисли се потвърдиха. Огромният парк беше пламнал от фенери, които осветяваха сергии, подобни на безкрайна бойна редица, където се продаваше светла бира и пай с месо; палатки, представящи атракции на акробати и въжеиграчи; препълнени навеси, чиито главни номера бяха кукленото шоу и игрите. Тълпата представляваше смесица от хора от най-висшите слоеве до низините.

Слуги, измъкнали се от господарите си; продавачи с жените си; чираци и млади момичета; контета, изчерпали запасите си от лудории; аристократи, авантюристи, проститутки, сводници, джебчии, парвенюта, представители на закона и докери — всички се бяха притиснали плътно, като че ли търсеха тайнствената сензация на панаира.

— Милорд, знам, че сте загрижен относно моето преобличане и се притеснявате — прошепна Виктория, като спряха да си купят пита с яйчен крем.

— Загрижен е меко казано, мис Хънтингтън. Тези дяволски бричове ви стоят като излети — промърмори Лукас, гледайки нежната извивка на бедрата й.