Джейн Кренц - Отдаването

Лукас извъртя рязко главата си към прозореца на каретата и дори усети, че само гласът на Виктория моментално възбуди желанието, което за първи път почувства в игралната зала на Атертънови. Той овладя раздразнението си и се приготви да поздрави своята „наследница“ с обичайните комплименти. Но вместо да види жена в елегантна вечерна рокля и боне, се вгледа във фигура, облечена от главата до петите в мъжки дрехи. Нейните очи срещнаха неговите през стъклото на прозореца и хвърлиха предизвикателството.

— Мили Боже — каза той през зъби, — това е лудост!

— Не, милорд, това е забавление.

Лукас се надигна, когато чу слизането на кочияша, и бързо отвори вратата на каретата, преди да е дошъл. Очакваше да види дама с вкус към нежните приключения, а не това отвратително създание.

— Влезте тук, малка глупачке, преди някой да ви познае!

Неговата настоятелност я вкара през вратата много по-бързо, отколкото тя очакваше. Виктория въздъхна тежко, като седна на мястото до Лукас, и сграбчи шапката си, за да я опази непокътната. Той видя скъпо струващ инкрустиран бастун в ръката й.

— Благодаря ви, милорд — каза тя с тежък сарказъм.

Лукас не й обърна внимание.

— Давай да се махаме оттук, Берти!

Линдууд се подчини и почука с бастуна по покрива на каретата.

— Към парка, ако обичаш — извика той.

Анабела се усмихна на Виктория, докато каретата се движеше, потраквайки.

— Изглеждаш много добре, Вики. Не откривам ли влиянието на Брумел за избора ти в синьо? Чувала съм, че е луд по този цвят. Но ти винаги си предпочитала жълто.

— Реших, че жълто сако ще бъде твърде силно за случая — отвърна Виктория.

— Така че ти се ограничи само до жълта жилетка. Поздравявам те за овладените чувства и моля те, кажи ми кой ти върза вратовръзката? Сигурна съм, че не съм виждала толкова добър дизайн от години.

— Харесва ти, нали? — Виктория опипа с пръсти възела. — Измислен е от мен и се нарича „Виктор“.

Анабела се разсмя.

— Вики, заклевам се, че ти говориш точно като някое конте от Бонд Стрийт. Уловила си правилния тон, същата скучна преструвка. Можеш да обявиш, че ще ставаш актриса и ще превземеш сцената.

— О, благодаря ти. Бела. Това е най-голямата награда за труда ми.

Лукас се облегна назад и заоглежда чудната фигура до себе си с критични очи. Първоначалното раздразнение се смени с истинско безпокойство, което бе нещо ново за него. Ясно бе, че Виктория Хънтингтън е една немирница и това й качество може да й донесе сериозни неприятности.

— Често ли го правите, мис Хънтингтън?

Лукас почувства, че механично използва тона, с който се обръщаше към младите офицери под негова команда, изпаднали в беда, и това го раздразни.

— Това е моят първи опит с мъжки дрехи, сър. Но нека бъдем честни, вероятно ще бъда съблазнена да го направя още неведнъж в бъдеще. Намирам, че мъжкото облекло ми дава повече свобода, отколкото когато съм облечена в женски дрехи — призна Виктория.

— То наистина ви дава по-голяма възможност да почувствате удара от социалното унижение и нещастие, мис Хънтингтън. Ако се разбере, че обичате да обикаляте Лондон през нощта облечена като мъж, вашата репутация ще се срине за 24 часа.

Виктория сви още по-здраво пръстите си около дръжката на бастуна.

— Какво странно нещо казахте, сър. Знаете ли, вашето отношение ме изненадва. Мислех, че сте по-малко педантичен. Изглежда, играта на карти по време на бала ме е заблудила. Нямате ли никаква страст към приключения? Не, предполагам — нямате. Преди всичко вие сте добър приятел на лейди Атертън, нали?

Тази жена преднамерено го дразнеше. Лукас силно пожела да бъдат сами в каретата.

— Не знам какво имате предвид, мис Хънтингтън, но ви уверявам, че лейди Атертън не заслужава този упрек.

— Е, да, там е въпросът. Всеки знае, че лейди Атертън не би си позволила да бъде в карета на път за нощен карнавал — заяви Виктория.

Анабела се засмя тихичко.

— Това е самата истина.

— Искате да кажете, че лейди Атертън е педант? — Възрази Лукас.

Виктория се сдоби с едно изненадващо нежно движение в мъжките си дрехи.

— Нямах предвид обида, милорд. Просто тя не е жена, която обича да се радва на приключенията. Трябва да се признае, че и нейните приятели са еднакво ограничени в избора си на забавления и еднакво неодобрителни към тези, които имат по-широки вкусове и възгледи от тях.

— А вие сте жена, която обича приключенията, така ли? — жегна я Лукас.

— Да, милорд. Обичам ги много.