Джейн Кренц - Отдаването

— И дори тези, които са свързани с риска да се провалите в обществото?

— Няма истинско приключение, ако няма истински риск, нали, милорд? Мисля, че един добър играч като вас разбира много добре това.

Нейните думи го накараха да се почувства по-неловко отпреди.

— Вие може би сте права, мис Хънтингтън. Но аз винаги бих предпочел риска, където чудатостите са в рамките на обичайното.

— Колко скучен трябва да е вашият живот, сър.

Лукас инстинктивно реагира на бодващата забележка, но се овладя навреме. Неговият самоконтрол подейства отново заедно с чувството му за здрав разум. Последното нещо, което можеше да предприеме, бе да обяви своята педантичност. Неговият инстинкт му подсказваше, че Виктория ще отговори с предизвикателство или дори с една безсмислена битка на желания, но тя би се игнорирала напълно, ако той успее да я отегчи.

„Педантична скука.“ Мили Боже! Мисълта, че може да му бъде лепнат такъв епитет, го разсмя. Това не можеше да се отнася за него, но сега, покрай мис Хънтингтън, Лукас откри, че проявява твърде необикновено отношение към благоприличието. Той все още бе шокиран от вида й в мъжки дрехи.

Виктория не задържа дълго вниманието си върху него. Тя се усмихваше на Анабела.

— Та ти реши да отхвърлиш предложението на Бартън, нали? Радвам се да го чуя. Този мъж щеше да ти бъде ужасен съпруг.

— Смятам, че си права — промълви деликатно Анабела. — Бях готова да преразгледам отношението си към него и страстта му към пиенето и хазарта, но като си представих, че е направил две незаконни деца на някоя бедна женица и не им е дал името си, се отказах.

— Това наистина показва отвратителното му чувство за достойнство — мрачно се съгласи Виктория.

Лукас изучаваше нейния профил в притъпената светлина.

— Аз просто се чудя как сте успели да разкриете работите на Бартън с неговите незаконни деца. Не мога да си представя как подобен слух е достигнал до къщата на такава домакиня като лейди Атертън.

— Не, не е така. Аз наех човек, който да разследва това-онова за лорд Бартън и той ми донесе сведенията за двете деца и любовницата.

Лукас усети хладина.

— Вие сте наели човек от „Бонд Стрийт“?

— Смятам, че това е най-простият начин да се реши проблемът.

— Това беше един брилянтен подход — заяви Анабела.

Линдууд изстена:

— Мили Боже, ако мама знаеше! Горкият Бартън! Мисля, че той е твърде загрижен за теб, Бела.

— Съмнявам се в това — изръмжа Виктория. — Неговото семейство му е заявило, че очакват от него да се ожени, и той просто си търси съпруга, която да удовлетвори изискванията на баща му. Той опита с мен миналата година и като не постигна нищо, реши да си пробва късмета с прекрасната мис Пилкингтън. Явно и тя успя да види, че той е най-долнопробен зестрогонец. След това започна да ухажва Анабела. Това е.

— Прекрасната мис Пилкингтън? — Лукас гледаше ту едната, ту другата жена. — Защо наричате мис Пилкингтън прекрасна?

— Защото е — отговори утвърдително Анабела. — Никога не е правила погрешна стъпка. Пример за женска точност, направо образец.

— Вие ще разберете за мис Пилкингтън, милорд — каза Виктория, — когато ви съобщим, че тя е протеже на лейди Атертън.

— Разбирам.

Нищо чудно, че Джесика искаше да го насочи към друга наследница. Ако беше решил да преследва мис Пилкингтън, нямаше сега да бъде в една карета с жена, облечена отвратително в мъжки дрехи. Лукас се замисли за секунда дали не е направил сериозна грешка, след което реши, че какъвто и да е рискът, тази вечер ще бъде много по-интересна с мис Хънтингтън.

— Надявам се, че сте разбрали, милорд? — каза Виктория.

— Добре. Едно нещо е сигурно — отбеляза сухо Стоунвейл. — Поради вашата намеса мис Линдууд никога няма да разбере какви чувства наистина изпитва към нея лорд Бартън, нали? А след като Бартън не знае, че съдбата му е била решена от частен детектив, той няма шанс дори да се защити.

— А може ли да се защити? — остро отвърна Виктория.

Очите й срещнаха неговите в тъмнината, но този път в тях нямаше палавост.

— Казвате, че това, което детективът е разкрил, е лъжа?

— Казвам, че не е ваша работа да се намесвате в случая. Може да има смекчаващи обстоятелства, — бързо отвърна Лукас.

— Много се съмнявам — каза Виктория.

— Също и аз — обади се Анабела. — Само си представете горката жена, захвърлена с двете деца от Бартън.

Линдууд се премести от другата страна на седалката.

— Нито една от двете не иска да знае дяволската причина, поради която това се е случило. Та за вас не е добре дори да обсъждате такива неща, нали така, Стоунвейл?