Джейн Кренц - Отдаването

Мървейл се изсмя тихо:

— Предполагам, че лейди Стоунвейл ще има какво да ви каже по този въпрос, нали?

— Съпругата ми рядко няма какво да каже — съгласи се Лукас. — Някакви интересни новини?

— Точно така. Вие прекарахте последните няколко седмици в провинцията, нали? Сигурно ще ви е интересно да научите, че откакто между вас и Еджуърдс се разигра онази сцена малко преди да напуснете града, оттогава той много рядко е забелязван в клубовете. Всъщност беше длъжен да напусне този клуб.

— Не мога да си представя Еджуърдс да се откаже да играе карти.

— О, не си мислете, че го е направил! Но се носи мълва, че върти собствен бизнес с едно недотам почтено обкръжение. Чух, че бил видян в онази същата комарджийница, от която ме спасихте не много отдавна. „Зеленото прасе“ се казваше. Отвратително място! Въпреки че на него много му подхожда, не мислите ли?

— Убеден съм, че там ще се чувства направо като у дома си — съгласи се Лукас.

Бяха изминали около два часа, преди Лукас да прекрачи прага на „Зеленото прасе“. Нищо не се бе променило от нощта, когато бе довел Виктория тук. Това беше все още същото потискащо, шумно място, каквото си беше, когато той съвсем преднамерено го избра, за да шокира Виктория и да я накара повече да не пожелава да посещава комарджийници. Но не с това постигна успех, а с друго, помисли си той и се усмихна. Тази нощ Виктория имаше голямо изживяване.

Еджуърдс седеше на една игрална маса с група добре облечени млади контета, които се бяха порядъчно подпомогнали с вино. Очевидно са се канели да прекарат вечерта, опитвайки от удоволствията на живота. Лукас си взе една чаша бира от сервитьорката на бара и се насочи към групичката играещи.

— Господа — каза той спокойно, — бихте ли били така добри да ни позволите на мен и на Еджуърдс да си кажем една-две думи насаме.

Един от младите мъже го погледна и се намръщи:

— Ние точно сега започваме сериозно да играем. Нямате никакво право да се намесвате по този начин!

Но другият младеж вече се беше изправил на крака, той бе разпознал Лукас със закъснение:

— Моля за извинение, Стоунвейл. Не се притеснявайте и не бързайте. Струва ми се, че можем да изчакаме, за да продължим точно тази игра. Може би нашият късмет ще се обърне.

Лукас погледна младежа и едва-едва се усмихна:

— Единственият начин да проработи вашият късмет е да си намерите друго занимание. Докато играете с Еджуърдс, вие, без съмнение, ще продължавате да губите.

— Бих искал да ви уверя, че спечелих няколко хиляди лири преди около час — заяви първият мъж.

— Наистина ли? А с колко разполагате сега?

Мъжът изгледа Лукас:

— Това не е ваша работа.

— Съгласен съм с вас. Вие можете да постъпвате както си искате. Уверявам Ви, че изобщо не съм заинтересован от вашите загуби. А сега, бихте ли ме извинили?

— Хайде да вървим. Бързо — промърмори вторият младеж, като издърпа приятеля си от масата. — Ти едва ли искаш да се забъркаш в скандал със Стоунвейл. Можеш да ми вярваш. Един мой приятел е служил под негово командване. Разправя, че той знаел как да се грижи за себе си.

Еджуърдс наблюдаваше как двамата младежи се измъкват, и когато се скриха от погледа му, се обърна към Лукас:

— Не одобрявам много това, че наплашихте моите невинни агънца, преди да бъдат достатъчно оскубани, Стоунвейл. Само защото на теб ти се е усмихнала съдбата и си се оженил за пари, не означава, че ние, останалите, не трябва да продължаваме да си изкарваме прехраната.

— Аз съм уверен, че ще си намерите други източници за доход още преди разсъмване. Вие винаги сте бил много вещ при предпазливото опазване на това, което се намира в техните джобове и преминаването му във вашия. Кажете ми, Еджуърдс, кое по ви привлича — да измамвате глупави младежи, които просто прекалено много са пили, или да крадете от млади хора, които вече са мъртви или умират?

Еджуърдс разпиля картите на масата.

— Така значи, вие сте ме видели онзи ден. През цялото време се чудех за това. Трябваше да ти прережа гърлото, докато имах тази възможност, и да си тръгна чак когато се убедя, че си наистина мъртъв.

— И защо не го направи?

Еджуърдс сви рамене:

— Ако трябва да бъда съвсем откровен, не мислех, че ще доживееш до изгрев слънце, Стоунвейл. Очевидно имаш най-изумителния късмет.

— По-късно някой се опита да обърне късмета ми. Реших да се докопам до теб, за да разбера дали имаш някаква представа за това, кой би искал да го направи?