Джейн Кренц - Отдаването

Настроението на Виктория се помрачи, когато тя почувства неговата неумолимост.

— Ти не можеш да ме изключиш от твоите проучвания. И двамата се съгласихме, че основната причина да се върнем в Лондон, е да разучим тази работа. Това е свързано с мен.

— Аз не те изключвам. Искам просто да съм сигурен и да знам къде точно се намираш по времето, когато не мога да бъда с теб. Опасността дебне тук, в Лондон, Вики. Всички инциденти се случиха тук, така че аз искам, докато сме в града, да бъдеш или под мое лично наблюдение, или под ключ — заяви Лукас, като тонът му беше толкова ясен, колкото и думите му.

Виктория настръхна:

— Лукас, трябва да ти кажа, че докато в някои отношения си съвсем толерантен съпруг, то изобщо не одобрявам поведението ти, когато приемеш вид на висш офицер и започнеш да ми даваш заповеди. Аз не се намирам под твоето командване. Аз съм твой партньор, забрави ли? Ние и двамата участваме в тази работа.

— Преди всичко ти си моя съпруга и аз, като твой мъж, нося известна отговорност за теб. Съжалявам, ако понякога те обиждам с някоя заповед. Опасявам се, че не мога лесно да се отърва от старите си навици.

Виктория го дари с убийствен поглед.

— Не обвинявайте старите си военни привички, милорд. Това не е нищо друго, освен едно извинение и вие много добре го знаете.

— Е, добре тогава. Ако трябва да бъда напълно откровен, Вики, трябва да призная, че в някои случаи нищо друго, освен една директна заповед, не може да свърши работа, когато се занимавам с теб. Тази вечер е един от тези случаи. А сега престани да ме гледаш така, като че ли ти се иска да ме удушиш, и се опитай да ме гледаш като една любяща младоженка. Струва ми се, че пристигнахме у Фокстънови.

— Лукас, предупреждавам те, че няма да позволя да се отнасяш с мен като с глупаво дете!

— Дори и не бих сънувал подобно нещо — той погледна през прозореца, докато каретата бавно намаляваше ход. — Струва ми се, че ние сме помогнали на лейди Фокстън да събере такава голяма тълпа тази вечер. Без съмнение, те ще се чувстват безкрайно благодарни. Готова ли си, скъпа?

— По дяволите, Лукас, ти няма да успееш да се измъкнеш, като се държиш по този начин — тя го наблюдаваше, докато той слезе от каретата и се обърна, за да й подаде ръка. — Само защото ти можеш да ме прелъстиш фактически всеки път, когато пожелаеш, не означава, че аз съм една слабоволева, глуповата жена, на която можеш да заповядваш, както ти е изгодно.

Той стисна силно ръката си около пръстите й и внезапен смях изпълни очите му.

— Не мога да повярвам, че правилно съм чул всичко. Би ли имала нещо против да повториш това, което чух?

— Ти ме чу добре. О, виж, там са Анабела и Берти — тя се усмихна ослепително. — Не мога да дочакам да си поговоря с тях. — Виктория се втурна, като влачеше Лукас със себе си през навалицата от хора, насъбрали се на предното стълбище на градската къща на Фокстънови.

Усетът на жена му да избере точния момент, както винаги, беше смайващ. Лукас се усмихна мрачно на себе си, докато слизаше от каретата, спряла пред един от клубовете му. Нейното признание за това, че той имал силно въздействие върху нея и можел да я прелъсти, когато си пожелае, беше достатъчно, за да го накара да я върне обратно право вкъщи и да я заведе до леглото. Вместо това беше длъжен да я придружи до балната зала на Фокстънови, където му се наложи да прекара повечето от времето си в отблъскване на старите обожатели на Виктория. Всеки от тях се чувстваше длъжен да й признае прочувствено болката си от съобщението, че тя е дала ръката си другиму и се е омъжила. Виктория се бе забавлявала извънредно много и бе флиртувала така възмутително, че Лукас бе твърдо решен да изиска заслужено наказание, когато се прибере у дома.

Какво точно наказание ще осъществи, беше въпрос, на който той смяташе да отдаде заслужено внимание. Но междувременно на преден план изпъкваха други проблеми, които изискваха пълното му съсредоточаване.

Първият човек, когото Лукас видя като влезе в клуба, беше Фреди Мървейл. Младият човек се усмихна и го приветства.

— Приемете моите поздравления за женитбата ви, Стоунвейл! Не мога да кажа, че бях ужасно изненадан. Пожелавам ви всичко най-хубаво и така нататък. Вие сте късметлия човек. Вашата графиня е една прекрасна дама.

— Благодаря ти, Мървейл. — Лукас си наля една чаша бордо.

— Ще дойдете ли да поиграете няколко игри на карти? — попита Мървейл.

— За съжаление опасявам се, че времената, в които играех карти, са вече зад гърба ми. Сега аз съм женен мъж. Не мога повече да прекарвам цялата си нощ в игра на карти.