Джейн Кренц - Отдаването

— Мили Боже! Какво се е случило?

— Това е дълга история. Съвсем сигурен ли си, че искаш да я чуеш?

— Уверявам те, че съм готов да слушам цял ден и цяла нощ, ако е необходимо! — той я сложи върху креслото й и се настани на мястото срещу нея. — Говори, Вики! Разкажи ми всичко.

Тя въртеше носната си кърпичка в ръцете си, но погледът й беше непоколебим, когато срещна очите му.

— Ти трябва да знаеш, че вторият ми баща много се напиваше. Понякога ставаше свиреп. Навиците му не бяха никаква тайна и аз реших да се възползвам от неговата слабост.

— Стратегия — каза Лукас одобрително.

Тя се намръщи:

— Да, е добре, аз не можах да измисля нищо по-добро, нали разбираш. Познавах къщата много добре, защото бях живяла там няколко години, преди майка ми да ме изпрати при леля. Това беше едно огромно, старо място, пълно със скрити проходи и дълги зали с най-невероятни входове към определени стаи. Аз използвах тези неща, за да го преследвам.

— Ти си го преследвала?

— Да — тя изсекна носа си.

— Изумително!

— Наистина, Лукас, аз съм сигурна, че ти не трябва да бъдеш толкова впечатлен от всичко това. Много е осъдително, когато мислиш така.

— Нека просто да кажем, че го намирам за интелигентно и интересно. Какво лошо има в това? Определено не е по-лошо, отколкото да се опитваш да съживяваш мъртви тела. Моля те, продължавай, скъпа!

— Уредих си да прекарам известно време с приятелки, които се случиха да живеят в една съседна къща. Всеки знаеше, че не се чувствам удобно в присъствието на втория си баща, а тези хора бяха приятели на майка ми, така че те ми съчувстваха. Няколко пъти, в течение на една седмица, аз се измъквах от къщата посред нощ и се разхождах между дърветата на неговата къща. Носех роклята, с която майка ми се бе омъжила, и започнах да преследвам Самюъл Уитлок.

— Ти си се надявала, че по време на пиянските си вцепенения той ще си мисли, че вижда призрака на мъртвата си съпруга.

Виктория кимна:

— Да. Отначало той си мислеше, че сънува кошмари. След това започна да ми говори. Беше зловещо, Лукас. Той ми заповядваше да си отида и да го оставя на мира. После ми разказа за това, как отначало не е имал никакво намерение да се жени, но са му трябвали пари и защо аз не мога да разбера това. Той ме умоляваше да го оставя на мира. Най-накрая една нощ нервите му съвсем не издържаха. Той тръгна след мен с един нож, като ми каза, че ще ме убие отново и този път ще се постарае да си свърши добре работата.

Лукас затвори очите си за секунда, опитвайки се да не мисли за това, колко близо е отишла тя до собствената си смърт.

— Това се е случило тогава, когато е пострадал върху стълбите?

— Да, аз бягах от него надолу към хола. Започнах да слизам по стълбите. Той беше точно зад мен, като държеше високо в ръката си ножа и крещеше и обясняваше как щял да ме убие. Той си препъна краката някъде на третото стъпало и падна надолу.

— Слугите — промърмори Лукас, — къде бяха те?

— В къщата има само двама — една възрастна двойка, като техните стаи са доста отдалечени и са в задната част. Те имат навика да се оттеглят рано и да не се мяркат пред очите на господаря си до сутринта. Крясъците, които може би са чули тази нощ, определено не са първите, които са чували в тази къща. Те са се научили да си гледат само своята работа.

— Разбирам. Провери ли дали вторият ти баща наистина е мъртъв?

— Не. Аз бях толкова изплашена, че побягнах. Вероятно падането му не го е убило — тя погледна изрезките от вестниците. — Лукас, не знам на какво да вярвам. Мислиш ли, че може да е организирал собственото си погребение, за да ме преследва така, както аз го преследвах някога?

— Това е една възможност.

Виктория прехапа устните си.

— Какво е правил през всичките тези месеци, ако все още е жив?

— Може би се крие. Чака да види дали ще отидеш да разкажеш на властите.

— Той беше мъртъв. Знам, че беше мъртъв. Аз го убих — каза тя.

— Ти не си го убила, Вики. Ти си се опитала по много умен начин да изтръгнеш едно признание и си го получила. С течение на времето ти сама започваш да се погубваш и там е целият проблем — каза Лукас много твърдо. — А това дали той наистина е мъртъв, или не е, остава тепърва да разберем. Тази история с брошурата и с бележката определено ни посочва, че има някои неясни неща, които трябва да проучим.

— Като например кой ми е изпратил тази бележка и брошурата с изрезките.

— Да — съгласи се Лукас. — Това е един от няколкото въпроса, на които, мисля, трябва да намерим отговора колкото може по-скоро. Също така, има нещо общо между онази карета, която почти щеше да те прегази и разбойника, който ме нападна през нощта, когато ти намери табакерата.