Джейн Кренц - Клада от страсти

Не, помисли си Рейна. Не мисли за това. Благодаря ти, лельо Вела.

— Спайсър трябва да си е тръгнал — прошепна тя.

Зак поклати глава веднъж, без да отделя поглед от къщата.

— Не мисля. Не може да си тръгне така. Той трябва да е сигурен.

— Той е луд.

— О, да.

Няколко секунди по-късно Рейна отново чу гласа на Спайсър.

— Умри, вещице. Умри, както умря тя.

— Всеки момент ще забележи стълбата — каза тихо Зак. — Сега ще превърти.

Пронизителният писък на Спайсър надвика грохота на огъня.

— Не можеш да избягаш — извика Спайсър. — Трябва да изгориш. Това е единственият начин.

— Той видя бараката — каза Зак. — Идва насам.

В далечината вече се чуваха сирени. Спайсър не им обръщаше никакво внимание.

— Демонът винаги побеждава — извика той. — Демонът е по-силен от теб, вещице.

Зак се надигна бавно, притиснал гръб до стената на бараката.

— Хвърли пистолета, Спайсър — извика той. — Ченгетата идват насам. Всичко свърши.

В отговор Спайсър изстреля серия от куршуми, после настъпи пауза. Рейна не разбираше много от оръжия, но знаеше, че от време на време трябва да се презареждат.

Зак се подаде иззад ъгъла на бараката и стреля веднъж.

Дъг Спайсър беше още жив, когато Уейн Лангдън и един от заместниците му спряха пред къщата. После се появи пожарна кола, последна дойде линейката.

Рейна не изчака медиците да се занимават с Дъг. Скочи и размаха ръце да привлече вниманието им.

— Първо се погрижете за него — посочи тя Зак. — Той е добрият.

Два часа по-късно Рейна седеше в чакалнята на болницата в Шелбивил. Уейн Лангдън беше до нея.

Очакваха новини за Зак. Цяла вечност го държаха в спешното отделение. Един лекар се появи за кратко и съобщи, че раната не е толкова страшна, колкото изглежда. Той поясни, че куршумът е минал само през кожа и тъкан и не е засегнал никакви органи.

— Много шевове, няколко дни антибиотик и ще се оправи. Господин Джоунс ще си остане с един интересен белег, но без трайни увреждания.

Лесно му е на него, помисли си Рейна. Беше сигурна, че никога няма да забрави мига, в който куршумът улучи Зак. Ужасът, който изпита, когато осъзна, че е прострелян, щеше да изплува отново и отново в кошмарите й като призрачните гласове.

Имаше нова превръзка на глезена и чифт патерици.

— Получихме пълно признание от Спайсър, преди да го вкарат в операционната — съобщи й Лангдън. — Не можахме да го накараме да млъкне, честно казано. Не спираше да бръщолеви, че трябвало да изгори вещиците.

— Аха. — Рейна се засуети с патериците. Трябваше да свикне с тях.

Лангдън се намръщи.

— Оценявам, че не ми повтаряте: „Нали ви казах“.

— Е, трудно ми е да се сдържа.

— Има си хас — подсвирна Лангдън тихо. — Трябва да ви кажа, че признанието на Спайсър не би могло да дойде в по-добър момент.

— Защо? — попита Рейна, като погледна часовника си.

— Обвинението срещу Бъртън Росър започна да се пука по шевовете. Оказва се, че той има желязно алиби за поне едно от убийствата. По времето, когато е било убито първото момиче, той е лежал в затвора за грабеж и изнасилване.

— Предполагам, че Спайсър е подхвърлил доказателствата срещу него?

— Да. Очевидно здравата сте го изплашили, когато сте намерили момичето в мазето. — Лангдън се прокашля. — Имам чувството, че нещо у вас му е подействало много изнервящо.

— Понякога имам този ефект върху хората. Това е дарба.

Лангдън, изглежда, не знаеше как да тълкува това. Той се изчерви леко и се престори, че нищо не е чул. После пак се прокашля и продължи разказа си:

— Спайсър е решил, че най-добрият начин да се защити е, като ни даде заподозрян. Оставил е колана в къщата на Бъртън Росър. После е копирал снимките на жертвите от собствения си компютър на преносима памет, а от нея — в компютъра на Росър. Преди няколко минути намерихме същите снимки в компютъра на Спайсър.

— Но защо е решил, че Росър е подходящият заподозрян?

— Избрал е човек, когото хората в града познават по-малко и от самия него. Освен това Росър е самотник и според слуховете бивш затворник.

Телефонът й иззвъня. Рейна го извади от чантата си и погледна дисплея. Скрит номер.

— Ало? — попита тя предпазливо.

— Рейна Талънтайър ли е на телефона?

Мъжки глас или по-скоро ръмженето на раздразнена мечка. Трудно беше да се определи.

— Мисля, че сте сгрешили номера — каза тя.

— Фалън Джоунс е на телефона — изръмжа мечокът, освирепял, че му се налага да се представя. — Опитах да се обадя на Зак. Телефонът му е изключен. Какво, по дяволите, става?