Джейн Кренц - Клада от страсти

Последва кратка, ужасена тишина, докато всички осмисляха новината. Андрю затвори очи.

— Това обяснява още някои неща.

— Лекарството е подействало — продължи тя с равен тон. — То е усилило многократно способностите на леля ми и баща ми. Но татко скоро открил, че има проблеми. Двамата с леля Вела трудно контролирали паранормалните си сетива. Нормалните им сетива също се влияели от дрогата.

— Старият проблем — обади се Зак.

— Баща ми незабавно спрял работа по подобряването на формулата и се заел с антидота. Вярвал, че има напредък. През последната година от живота си работел ден и нощ в лабораторията си. Отчаяно се опитвал да спаси себе си и леля Вела.

Андрю я погледна.

— Открил ли е нещо?

— Да — кимна Рейна. — Започнал да дава антидота на леля Вела и да го взема сам, въпреки че бил още в експериментална фаза. Лечението включвало серия от инжекции, които трябвало да се направят в продължение на няколко седмици, за да могат да се наблюдават внимателно резултатите и страничните ефекти. Но татко загинал в катастрофата, преди двамата да са завършили лечебния курс. Оставала им една последна доза.

Зак застина.

— Леля Вела пише в дневника си, че отчаяно искала да си сложи последната инжекция. Но точно тогава открила, че спи с врага. Знаела, че Уайлдър е открил лабораторията и се кани да я унищожи.

— Взела ли е последната доза? — попита Гордън разстроен.

— Да. — Рейна пак отпи глътка от виното. — Помня, че двете отидохме с колата до лабораторията онази нощ. Тя знаеше кода, с който се отключваше вратата. Щом влязохме вътре, тя ме остави на един стол с една от любимите ми книжки. Беше за коне. Обичах тази книга много, но онази вечер не можех да се съсредоточа.

— Нищо чудно — обади се Андрю. — Същия ден е било погребението на баща ти.

— Помня, че леля отиде в малката стаичка, където баща ми беше инсталирал специален хладилник. — Рейна гледаше пламъците, които танцуваха в камината. — Уайлдър Джоунс и мъжете му нахлуха в лабораторията малко по-късно и започнаха да трошат всичко. Леля Вела дотича от малката стаичка и ме взе на ръце. Тя плачеше и крещеше на Уайлдър. Следващото, което си спомням, е как двете с нея седим на задната седалка на колата, а един от хората на Уайлдър шофира.

— Онази вечер Вела е взела последната доза от антидота — каза Зак замислено. Той насочи вниманието си към Андрю и Гордън. — Колко време след това забелязахте болестните симптоми?

Андрю и Гордън размениха погледи.

— Три, може би четири месеца по-късно — обясни Андрю. — Но пристъпите се повтаряха с нарастваща честота през годините. Всеки нов пристъп на болестта беше по-тежък и по-продължителен от предишния и я оставяше все по-крехка и уязвима.

— Но до миналия месец е била жива. — Зак се облегна на стола си и протегна крака. — И кой знае колко години щеше да живее, ако не я бяха убили.

— Накрая се наложи да я настаним в клиника — напомни му Гордън.

— Да, но доколкото разбирам, тя е била относително спокойна и с бистър разум през последната година от живота си благодарение на лечението и терапията на Огилви. Освен това знаем, че е била в състояние да разсъждава достатъчно ясно вечерта преди смъртта си, за да остави писмо на Рейна.

— Накъде биеш? — попита Рейна.

— Въпреки очевидните недостатъци, антидотът на баща ти е преодолял някои основни технически бариери.

Рейна изглеждаше объркана.

— Какво имаш предвид?

— Леля ти е живяла по-дълго от всеки друг, който някога е получавал лекарството, изготвено по оригиналната формула. Във всички останали случаи хората са умирали в рамките на няколко дни, след като са били лишени от дрогата. Повечето от тях не издържали и посегнали на живота си. Но Вела Талънтайър, при цялото й странно поведение, не е загубила разсъдъка си и не е опитала да се самоубие. В историята на „Аркейн“ това е уникален случай.

Всички мълчаха, осмисляйки чутото. След малко Рейна се размърда на стола си.

— В такъв случай може би трябва да узнаеш, че онази вечер леля Вела не е отишла в лабораторията само за да вземе последната доза от лекарството.

Зак я погледна напрегнато.

— Какво друго?

— Баща ми пазел бележките си на три места — в компютъра си, на разпечатка и в дневника си. Уайлдър Джоунс знаел и за трите копия и ги унищожил. Но преди да пристигне в лабораторията, леля преснела страниците от дневника на татко, в които записвал резултатите от изпробването на антидота. Онази вечер взела копията със себе си.