Джейн Кренц - Клада от страсти

— Зак току-що излезе от спешното — каза тя. — Трябва да вървя.

— Чакайте! — извика бързо Фалън. — Не затваряйте. Искам да говоря с него.

— Добре. Но преди това има нещо, което ние с вас трябва да изясним.

— Какво? — попита той предпазливо.

— Доколкото разбирам, „Джоунс и Джоунс“ отговаря единствено пред Управителния съвет и пред Магистъра на обществото „Аркейн“.

— Да, и?

— Както вървят нещата, скоро ще бъда съпруга на следващия Магистър.

— Какво?

— Тази позиция ще ми осигури доста голяма власт, не мислите ли? — Рейна махна с патерицата си на Зак. — Най-добре да не ме ядосвате повече, господин Джоунс.

— Дайте ми Зак — изръмжа Фалън.

Зак излезе през стъклената врата и тръгна към нея.

— Обажда се господин Джоунс от „Джоунс и Джоунс“ — каза тя на Зак. — Иска да говори с теб.

— Очаквах да се обади — каза Зак.

— Да те предупредя, току-що му съобщих новината, че двамата с теб ще се женим.

Мъжко задоволство озари лицето му. Очите му станаха много, много сини.

— Добре — каза той тихо. — В Обществото това се приема за официално съобщение. Той как го прие?

— За малко не получи удар.

— Не се тревожи, ще оцелее.

— Зак? — долетя гласът на Фалън откъм слушалката. — Чуваш ли ме?

— Ще ти се обадя по-късно — каза Зак разсеяно. — В момента съм зает.

Той затвори телефона, пусна го в джоба си и целуна Рейна.

Бяха се събрали в дневната й и пиеха прекрасно пино ноар, което Гордън беше донесъл от Орегон. Двамата с Андрю твърдяха, че имат нужда от виното като лекарство, за да се отърсят от преживяния шок. Те седяха на канапето с котките помежду им. Зак и Рейна заемаха креслата.

— Как се сети къде е скрила дневника? — попита Андрю. — Знаеше ли за сейфа в стената?

— Не. — Рейна погледна подвързаната с кожа книга, която лежеше на масичката за кафе. — Но тази сутрин внезапно си спомних нещо, което леля Вела ми каза преди няколко години. Попитах я защо, след като мрази Уайлдър Джоунс, пази снимката му, пъхната в рамката на една картина в спалнята си. Тя ми каза, че я държи там, за да не забравя лицемерието и коварството на Уайлдър.

Зак се загледа в огъня.

— Ами картината на стената на стаята?

— Тя беше първата от серията картини с маски — обясни Рейна. — Внезапно ми просветна, че трябва да е била вдъхновена от Уайлдър Джоунс.

Гордън погледна томчето на масичката.

— Какво откри в този дневник?

Тя се подкрепи с глътка вино и остави чашата.

— Баща ми е изпробвал върху себе си своя вариант на формулата.

— По дяволите! — Гордън смръщи посребрелите си вежди. — Това вече обяснява доста неща.

— Така е — съгласи се Андрю.

— Знам какво си мислите всички — каза тя. — Джъдсън Талънтайър е типичният луд учен.

— Не — обади се Зак. Той отпи от виното си. — В обществото „Аркейн“ тази чест принадлежи на моя предшественик Силвестър Джоунс.

Рейна вдигна глава изненадана.

— Наричаш основателя на обществото „Аркейн“ луд учен?

— По-точно е да се каже луд алхимик, тъй като е живял в края на седемнайсети век. По онова време май не са използвали думата учен. Но всъщност е едно и също нещо. Силвестър е бил гениален без съмнение и наистина е имал изключително силни паранормални способности. Но освен това не е тайна, поне в семейство Джоунс, че бил маниакален, параноичен и склонен към самозаблуди, поне в края на живота си.

— Интересна семейна история — отбеляза Андрю.

— Фамилната история предлага изобилие от хора, които в Обществото наричат с евфемизма екзотични таланти. Но в случая със Силвестър някои от странностите му вероятно са били предизвикани от експериментите, които провеждал върху самия себе си.

Андрю се намръщи.

— Силвестър Джоунс ли е изобретил оригиналната формула на лекарството?

— Заедно с това, което е трябвало да действа като противоотрова — обясни Зак. — Но във викторианската епоха Обществото е разбрало твърде късно, че антидотът не работи. Силвестър умрял в края на седемнайсети век, сам в лабораторията си, която се превърнала в негова гробница. Никой не знае със сигурност от какво е умрял, но в семейството се смята, че се е отровил с медикамента, изготвен по собствената му формула. Антидотът се е оказал неефикасен.

Гордън разсеяно погали Батман и погледна Рейна.

— Предполагам, че баща ти се е заел с формулата, защото е вярвал, че ще успее.

— Да. — Рейна вдигна чашата си и пийна малко вино. Щеше да й трябва, за да разкаже остатъка от историята. — Той е инжектирал лекарството и на Вела.