Джейн Кренц - Клада от страсти

Той пак стисна китката й. С другата ръка извади пистолета.

— Спалнята — каза, прилепил устни до ухото й. — Бързо.

Стискайки зъби заради болката, която пронизваше глезена й, Рейна се стремеше да не изостава от Зак.

Почти бяха стигнали до вратата, когато глезенът я предаде. Тя загуби равновесие. Това, че Зак стискаше китката й, й попречи да се просне в цял ръст, но политна и падна на коляното си.

Погледна през рамо и видя Дъг Спайсър между перилата. Той беше в кухнята и се криеше зад вратата.

— Вещица! — изкрещя той и вдигна ръка.

Преди Рейна да осмисли сцената, Зак падна върху нея и изкара въздуха от дробовете й. Рейна долови някакво отсечено думкане и почувства как тялото на Зак потрепери.

Студен огън заля сетивата й. Инстинктивно усети, че споделя физическата реакция на Зак. Куршумът го бе уцелил.

— Зак!

Той се раздвижи и се претърколи с нея в стаята. Втора серия изстрели отекна в къщата. От вратата се разхвърчаха трески.

Усещането за леден огън се разсея. Знаеше, че Зак бе успял да потисне сетивата си.

Залегнал по корем, той се подаде през вратата и стреля два пъти.

— Не мога да го видя оттук — каза той тихо. — Трябва да го изчакам да се качи горе.

Последва дълга пауза. Гласът на Спайсър, неестествено писклив, отекна по стълбището.

— Има само един начин да се убие вещица — извика той от кухнята.

Рейна погледна Зак. Забеляза червеното петно върху ризата му и тръгна към него. Той й направи знак да отиде до прозореца.

— Ще излезем оттам.

— Ранен си. Трябва да спрем кървенето.

— Не сега. Има по-важни неща.

— Какво говориш?

После усети остър мирис на бензин.

— Мили боже — прошепна тя. — Той смята да изгори къщата заедно с нас. Както е правил и преди.

— Тръгвай! — заповяда Зак и се изправи на крака.

Тя се хвана за ръба на нощното шкафче и се надигна предпазливо. Благодарение на адреналина успя да преодолее болката в глезена. По някакъв начин чантата й се бе озовала в спалнята заедно с нея. Сега лежеше на пода. Стар колкото света женски инстинкт я накара да я вдигне.

Забеляза снимката, пъхната в един от ъглите на рамкирана картина, и се закова на място. Отиде до нея, дръпна я и я пъхна в джоба си. После протегна ръка и откачи картината със зловещо усмихнатата маска. В нишата на стената имаше малък сейф.

Зак вече беше отворил прозореца. Студеният въздух нахлу в стаята.

— Какво правиш, по дяволите! Ела тук!

— Ей сега.

Сейфът беше стар модел. Рейна набра рождената си дата.

— Остави това — извика Зак и прехвърли аварийната въжена стълба през рамката на прозореца. — Каквото и да е, не струва колкото живота ти.

Но тя вече беше отворила вратичката на сейфа. Единственият предмет в него бе малко, подвързано с кожа томче. Рейна го прибра в чантата си.

Чу се свистящ звук откъм стълбището.

— Гори, вещице — изпищя Спайсър. Безбройните противопожарни аларми на Вела се задействаха и засвириха.

Рейна хукна към прозореца. Зак буквално я изтика навън. Рейна стъпи на първото стъпало на стълбата и погледна надолу. Стълбата се тресеше и трепереше, но щеше да издържи.

Зак я последва бързо.

Рейна стъпи на земята и се дръпна настрана.

— Насам. — Зак леко залитна, когато слезе от стълбата, и притисна ръка до гърдите си. Аленото петно растеше с всяка изминала секунда.

Добраха се със залитане до малката барака, където някога бяха държали дървата за огрев. Вела складираше там градинарските си инструменти. Рейна стисна зъби заради болката в глезена, но знаеше, че Зак го боли много повече. Щом той се крепеше на крака, тя също трябваше да издържи.

Минаха зад ъгъла на бараката и спряха. Рейна видя пламъците и черния дим, който се издигаше към небето. Пожарът вече бушуваше като огромен динозавър, който внезапно бе оживял и поглъщаше всичко наоколо.

— Седни — нареди му Рейна. — Преди да си паднал.

Зак се покори неохотно и се отпусна на земята, после извади телефона си. Взрян в горящата къща, все още с пистолет в ръка, той се обади на 911.

Рейна бръкна под якето му и издърпа пропитата с кръв риза. Дясната страна на гърдите му бе превърната в кървава пихтия. Не можеше да се определи къде точно е раната. Рейна събра кураж и плъзна пръсти по гърдите му, докато напипа разкъсаните краища на дупката от куршума. Зак рязко си пое дъх.

Тя свали дългия шал и го уви плътно около ребрата му. Когато свърши, и двамата бяха покрити с кръв.

Къщата вече гореше цялата. Огънят я поглъщаше с ужасяваща бързина. Ако не бяха аварийните стълби на горния етаж, поставени заради фобията на Вела…