Джейн Кренц - Клада от страсти

Беше му се разминало за съвсем малко. В цялата каша имаше едно хубаво нещо. Поне се беше отървал от онази зловеща кучка.

Рейна подложи глава под горещия душ, предвкусвайки простото удоволствие да закуси със Зак, когато студен полъх я предупреди, че не е сама в банята.

— Усещам чуждо присъствие наоколо — заяви тя с пресилено драматичен глас. — Невидимо същество е влязло. Говори, ти невидимо същество.

— Права си — каза Зак от другата страна на завесата на душа. — Ще приема магистърския пост.

Изведнъж й стана адски студено под горещия душ. Пое дъх с усилие и обърна лице към водата, за да отмие напиращите сълзи. Знаеше, че това ще се случи, напомни си. Така трябваше да стане. Така беше редно. Обществото се нуждаеше от него. Тя щеше да изживее настоящето възможно най-пълноценно, без да мисли за бъдещето. Една тайна връзка със Зак можеше да продължи дълго време. Месеци. Години.

Кого заблуждаваше? Рано или късно той щеше да се ожени и това щеше да бъде краят на връзката им.

— Радвам се — успя да промълви. — Ти ще бъдеш страхотен Магистър.

Зак дръпна завесата настрана. Беше обул панталона си. Рейна се смути от собствената си голота.

— А сега искам да знам какво ще правим с нас двамата.

Тя машинално придърпа хавлиената кърпа към гърдите си, докато се опитваше да осмисли въпроса му.

— Не разбирам — каза накрая.

— Вчера следобед, когато животът ти беше в опасност, аз усетих нещо. Вечерта, когато аз бях нападнат, ти усети нещо.

— Странно, нали?

— Между нас има изключително силна психическа връзка. Не знам за теб, но аз никога не съм изпитвал подобно нещо. С никого.

Тя примигна.

— Дори и с Джена?

— С Джена изобщо. А ти?

— С никого.

— Е, какво ще правим в такъв случай? — попита той.

Рейна трябваше да помисли, да се вземе в ръце, но не можеше да го направи, докато стоеше гола пред него.

— Не може ли да говорим за това по-късно? — попита тя, без да храни особена надежда. — Може би докато закусваме?

— Това, което се случва с нас, е много важно — каза тихо той. — Мисля, че го знаеш не по-зле от мен. Прекалено дълбоко е. Усещам го до мозъка на костите си.

— О, Зак.

— И при теб ли е така? Дълбоко чувство за връзка?

Той не се отказваше.

Рейна измъкна завесата от ръката му и я дръпна обратно, за да скрие голото си тяло. После подаде само главата си и го погледна строго.

— Знаеш какво изпитвам към теб — каза тя сърдито.

— Не, не знам. Усещам привличането между нас и съм убеден, че ще останем свързани за цял живот. Но това е единственото, което знам със сигурност.

Тя избухна:

— По дяволите, влюбих се в теб още първата вечер в Шелбивил. Трябва да си разбрал това. Нали си огледален талант?

Той отново дръпна завесата, протегна ръка и издърпа Рейна изпод душа.

— Зак, ще се измокриш.

Той свали халата й от закачалката и я уви в него. После я прегърна силно.

— Това, че съм огледален талант, не ми дава всички отговори — каза той. Хвана лицето й в дланите си. — Това важи най-вече за личните неща. Проблемът с нюансите, нали помниш.

— Да — прошепна тя. — Помня.

— А в този случай е съвсем лично. Аз не просто започнах да се влюбвам в теб първата вечер в Шелбивил. Аз се влюбих до уши. Разбрах, че ти си жената за мен, в мига, в който отвори вратата на стаята си.

Тя го изгледа поразена.

— Наистина ли?

— Омъжи се за мен, Рейна.

Тя сякаш изпадна в безтегловност.

— Това не е възможно — извика тя.

— Защо не?

— Защото ти ще бъдеш следващият Магистър. Не можеш да се ожениш за дъщерята на човек, който е бил отхвърлен от Обществото. Знаеш това. Семейството ти и Съветът ще се ужасят, когато разберат за намеренията ти, да не говорим за „Джоунс и Джоунс“. Ти трябва да се грижиш за традициите. Единственият шанс за нас е да поддържаме тайна връзка. До момента, в който решиш да се ожениш…

Зак я застави да млъкне, като я избута до затворената врата и я целуна с властна настоятелност. Когато тя най-после спря да се съпротивлява и се отпусна в ръцете му, той вдигна глава.

— Има нещо, което явно не разбираш във връзка с поста на Магистъра — каза той дрезгаво.

Рейна преглътна трудно.

— Какво?

— Магистърът е шефът.

— И?

— И като шеф мога да правя каквото си поискам.

— Като съдя по това, което прочетох за баща си в досието на „Джоунс и Джоунс“, може би ще ти се наложи да пренапишеш цялата история.

Зак се усмихна бавно и самоуверено.

— Няма проблем.

Болка и отчаяние се надигаха в нея. Защо я измъчваше така?