Джейн Кренц - Клада от страсти

— Ако се ожениш за мен, със сигурност ще имаш проблеми — настоя тя. — На мен също няма да ми е леко. Не искам да бъда заобиколена от хора, които ме гледат с подозрение. Може да се окаже по-мъчително, отколкото да внимаваш да не те помислят за луд.

— Имай ми доверие, скъпа.

— Зак, трябва да бъдеш реалист. Никой в Обществото, който познава миналото ми, няма да ме приеме. Завинаги съм дамгосана от постъпката на баща ми. Ако се ожениш за мен, Съветът може да отхвърли кандидатурата ти за Магистър.

— Остави на мен да се тревожа за това.

— Но ти искаш тази работа.

— Не повече, отколкото искам теб.

Рейна беше слисана.

— Би се отказал от поста заради мен?

— Без да се замисля.

— Зак.

Той се разсмя.

— Но ти сигурно ще се чувстваш виновна, ако го направя, така че няма да се откажа. Просто ще се погрижа да получа поста. Така е по-лесно.

— Ами агенцията за запознанства на „Аркейн“?

— Те ме свързаха с Джена, забрави ли? Нямам намерение да им давам втори шанс.

— Говориш сериозно, нали?

— След това, което преживях последната година, мога да те убедя, че бракът е едно от нещата, които приемам сериозно.

Рейна си пое дълбоко дъх, опитвайки да запази здравия си разум.

— Това се случва прекалено бързо. Познаваме се едва от няколко дни и през цялото време сме били в ситуация на силен стрес.

Зак я погледна преценяващо.

— Знаеш ли, ако беше израснала в Обществото, щеше да разбереш, че тази връзка помежду ни е много, много специална.

Тя вирна брадичката си.

— Както отбелязахме повече от веднъж, не съм израснала в Обществото. — Рейна разпери ръце. — Не знам какво правя тук. Нямам никаква идея.

— Знаеш, че искаш мен, нали?

Тя затвори очи с всичка сила.

— Да, искам теб. Повече, отколкото съм искала нещо друго в живота си.

— Това е достатъчно засега.

Зак смъкна ципа на панталона си. Тя го погледна изненадано.

— Какво правиш?

— Не мога да устоя, като знам, че си цялата мокра. Разгорещявам се.

Половин час по-късно, малко по-спокойна, Рейна отвори една кутия с котешка храна. Батман и Робин реагираха на звука така, както в миналото моряците са реагирали на корабните сирени. Дотичаха ентусиазирано в кухнята и спряха пред нея. Наблюдаваха с обожание как тя отваря кутията с храната им.

Рейна погледна пъстрите им муцунки. Изневиделица гласът на Вела отекна в съзнанието й.

Всеки носи маска.

Зак стоеше до плота и правеше кафе. Погледна я въпросително.

— Какво? — попита той.

— Мисля, че знам какво е имала предвид леля Вела, когато е написала да търся зад маската на Уайлдър Джоунс.

Телефонът на Зак иззвъня, докато паркираше колата пред къщата в Шелбивил. Той изгаси двигателя и отговори на обаждането.

Рейна изчака, загледана в къщата през мокрото от дъжда стъкло на колата.

— Беше Мичъл — каза той, след като затвори.

— Досетих се. — Рейна се обърна към него. — Лоши новини ли?

— Поне за Касиди Кътлър и Ники Плъмър, да. И двете показват признаци на тежко психическо разстройство. Извикали са психиатър да ги прегледа. Не казах на Мичъл, но ако се съди по съдбата на разкритите от „Джоунс и Джоунс“ агенти на „Нощни сенки“, състоянието на двете жени вероятно ще се влошава прогресивно.

Рейна потрепери.

— И нищо не може да се направи.

— Нищо. Абсолютно нищо. Но Мичъл ми каза нещо интересно. Преди да започне да затъва в лудостта, Ники Плъмър доста е поприказвала. Побесняла срещу Кътлър, защото се опитала да я натопи.

— За опита за отвличане?

— Не — каза Зак. — За убийствата, които описва в книгите си.

— Мили боже, Касиди е убила онези хора?

— И после е натопила други. Според Ники е станало така.

Рейна се вцепени от ужас.

— А хората, арестувани за онези ужасни убийства, са били невинни, така ли?

— Така твърди Ники. — Зак се усмихна леко. — Но благодарение на тромавата ни съдебна система никой от тези хора не е стигнал до електрическия стол. Можеш да си представиш как се чувства Мичъл.

— Има си хас. Ако Ники му е казала истината, това ще е случаят на десетилетието. Издигането му е гарантирано. Сигурно ще се появи книга за това, а може би и филм.

— Той каза, че Ники му е дала достатъчно материал, за да започне разследване. С малко късмет и дискретната помощ на „Джоунс и Джоунс“ след няколко месеца Мичъл ще се превърне в национален герой.

— Удивително. — През цялото пътуване от Ориана до Шелбивил Рейна се беше чувствала зле, но чутото я ободри значително. — Надявам се, че Ники не го е подвела.