Джейн Кренц - Клада от страсти

— Мисля, че казва истината. — Зак свали предпазния колан и навлече якето си, за да скрие кобура на пистолета. — Не е имала никакъв мотив да говори за престъпления, в които е замесена.

— Вярно. — Рейна свали своя колан, грабна черния шлифер и отвори вратата. — Да видим сега дали съм права за маската на Уайлдър Джоунс.

Двамата изтичаха под ситния дъжд до входа на къщата. Беше по-студено от предното й идване в Ориана, помисли си Рейна. Дърветата зъзнеха в очакване на сняг.

Между подпорите на верандата още беше опъната жълта полицейска лента. Рейна спря на стъпалото и извади ключа.

— Сигурен ли си, че можем да влезем? — попита тя.

— Когато се обадих на Лангдън тази сутрин, той ми каза, че неговите хора са приключили. Нямаше нищо против да влезем в къщата.

Рейна отвори вратата. Малкото антре тънеше в сенки.

Зак се огледа любопитно.

— Къде долови лошите вибрации преди?

— В кухнята и мазето. Убиецът беше влязъл през задната врата.

Минаха покрай камината, в която никога не бе горял огън, и се качиха на втория етаж. Заради навехнатия глезен Рейна се подпираше на парапета. Тя потисна паранормалните си сетива, доколкото е възможно. Въпреки това би предпочела да не докосва парапета с гола ръка. Често използваните повърхности в къщата като парапетите и дръжките на вратите резонираха с мъчително ехо, породено от годините депресия, самота и отчаяние.

Зак постави ръка върху парапета и веднага я отдръпна.

— Разбирам защо не обичаш тази къща.

— Надявам се да я продам, но се страхувам, че може да се окаже невъзможно. За нещастие данъците не спират поради това, че собственикът е починал.

— Кажи на агента си да потърси клиент, който се интересува само от земята. Човек, който възнамерява да събори къщата и да построи нова по свой вкус.

— Добра идея.

— Няма да получиш много пари, но поне ще се отървеш от данъците.

— Засега и това ми стига.

Тя стигна до горната площадка и закуцука към спалнята на Вела. Вратата беше открехната. Рейна я бутна и влезе.

Малката стая беше най-мрачното помещение в цялата къща. Завесите бяха спуснати. Рейна се протегна да светне лампите, подготвяйки вътрешните си сетива за допира с ключа.

Ръката на Зак рязко стисна китката й и я спря. Тя се обърна към него стресната и понечи да отвори уста.

Той поклати глава и притисна пръст към устните й.

После и тя чу тихия шум долу. Някой беше отворил вратата на кухнята. Напрежението се засили. Сетивата й се изостриха максимално.

— Госпожице Талънтайър? — извика Дъг Спайсър. — Аз съм Дъг, от „Спайсър Пропъртис“. Къде сте?

Зак дръпна ръка от устата й. Рейна не осъзнаваше колко е напрегната, докато не усети облекчението. Напоследък ми се събра твърде много, помисли си тя.

— Мъжът от агенцията за недвижими имоти — обясни Рейна.

Пое въздух дълбоко, за да се успокои, и излезе на площадката. Стисна парапета и погледна надолу. Зак застана до нея. Дъг Спайсър стоеше в подножието на стълбата, опрял ръка на подпорната колона. С другата ръка стискаше куфарчето си.

— Здравей, Дъг — каза тя. — Просто дойдохме да вземем някои от нещата на леля ми.

Той й се усмихна широко.

— Видях главен инспектор Лангдън в кафенето тази сутрин. Той ми каза, че ще пристигнете днес с придружител. — Той насочи вниманието си към Зак. — Струва ми се, че не се познаваме. Дъг Спайсър.

— Зак Джоунс.

Дъг кимна и отново се обърна към Рейна:

— Дойдох да ви кажа, че получих оферта за къщата. Не е много впечатляваща, за съжаление, но при сегашните обстоятелства определено ви препоръчвам да я обмислите.

— Шегуваш ли се? Ще я приема, каквато и да е. За мен е такова облекчение да чуя, че някой иска да купи тази къща.

— Купувачът е от Сиатъл — продължи Дъг. — Търси си къща в планината, където да прекарва уикендите. Щях да ви пращам офертата по факса днес, но след като сте тук, можем направо да задвижим сделката.

— Ей сега ще сляза.

— Чудесно. Ще седнем тук, в кухнята. Ще приготвя документите.

Той стисна дръжката на куфарчето си, обърна се и тръгна бързо към кухнята.

— Изглежда, днес е щастливият ми ден — каза Рейна и тръгна надолу.

Зак стисна китката й и я спря.

— Чакай тук — каза той тихо.

Рейна го погледна изненадана. Той бързо мина край нея, слезе по стъпалата и докосна мястото на колоната, където бе подпрял ръката си Дъг.

Дръпна ръката си от дървото, обърна се и тръгна обратно нагоре, като прескачаше по две стъпала.

— О, по дяволите! — прошепна тя. — Май не е най-щастливият ми ден.