Джейн Кренц - Клада от страсти

Решението главната квартира да се помещава в Лос Анджелис беше взето през тридесетте години на миналия век, когато бе станало очевидно, че Калифорния е идеалното място, където да се скрие група, посветена на странното и необичайното. В Лос Анджелис всичко беше странно и необичайно.

Хубавото е, мислеше си Зак, че след като поемеше поста Магистър, нямаше да им се наложи да живеят в този огромен град на блясъка, магистралите и слънцето. Ориана беше чудесно място за живеене и отглеждане на деца. Двамата с Рейна вече си търсеха къща.

Но първо трябваше да се справи със Съвета.

В отсрещния край на масата дядо му довършваше своето съобщение. Висок и достолепен, Банкрофт Джоунс излъчваше власт. Той притежаваше не само мощен паранормален талант, а и харизматичността на роден лидер. Освен това той имаше светкавично бърза мисъл и впечатляващи способности на ловец, въпреки почетната си възраст от седемдесет и осем години.

— … Имам удоволствието да ви съобщя, че моят внук Закъри Джоунс прие поста Магистър — довърши Банкрофт.

Последваха ентусиазирани аплодисменти. Десетте мъже и жени, седнали около масата, се обърнаха към Зак. Всички притежаваха силни паранормални таланти, но с различен профил. Зак знаеше, че всеки от тях има големи лични амбиции и забележителен талант за политическо маневриране, щом бяха успели да стигнат до Съвета. Бъдещата им обща работа щеше да бъде истинско предизвикателство.

Един мъж на средна възраст, който седеше точно срещу Зак, се изправи и прочисти гърлото си.

— Сигурен съм, че ще изразя всеобщото мнение, като кажа, че сме удовлетворени от решението ти да приемеш поста — каза Хектор Гереро. — Трябва да знаеш, че се спряхме на теб не само заради дългата и уважавана връзка на твоето семейство с Обществото.

В далечния край на масата Мерилин Хюстън се засмя.

— Ако се интересувахме само от това да поставим начело на Обществото някой Джоунс, щяхме да имаме достатъчно богат избор. Сам знаеш, че си от голямо и плодовито семейство.

Всички се засмяха. Зак прие хумора с усмивка.

Гереро отново се прокашля и продължи:

— Всички усещаме, че през следващите няколко десетилетия Обществото ще се изправи пред големи предизвикателства. Предстоят ни трудни, а може би и опасни времена. Имам предвид необходимостта да излезем на светло и да се справим с нарастващата заплаха, която представлява „Нощни сенки“. Тази организация трябва да бъде ликвидирана. Тя има потенциал не просто да унищожи Обществото, но и да инфилтрира свои хора във водещите американски корпорации, дори и в правителството, и да се заеме с огромни по мащабите си манипулации.

Беше идея на Банкрофт точно Гереро, един от най-влиятелните членове на Съвета, да държи заключителната реч.

— Перспективата агентите на Нощните сенки, които притежават изкуствено подсилени паранормални способности, да се наложат като могъщи фигури във висшите ешелони на страната, е напълно недопустима — предупреди Гереро. — Щетите могат да бъдат неизчислими. Трябва да се борим с тази сериозна заплаха и поне в непосредствено бъдеще се налага да водим тази битка сами. — Последва кимане и одобрително шушукане от хората около масата. — Всички знаем, че не можем да се надяваме на открита подкрепа от правителството, медиите или институциите — добави Гереро. — Официално повечето хора в страната се придържат към възгледа, че паранормалното е от категорията на научната фантастика, измислицата, шарлатанството. Да се убеди обществеността, че съществува тайна организация на хора с паранормални способности, срещу която трябва да се води борба, според мен е невъзможно, поне засега. — Хората около овалната маса слушаха с мрачни и напрегнати лица. — Така че да приветстваме с добре дошъл сред нас новия Магистър, който ще ни ръководи в тези опасни времена. — Гереро отправи пронизващ поглед към Зак. — Бихме искали да произнесеш клетвата и да поемеш поста Магистър, Закъри Гейбриъл Джоунс.

Зак се изправи, но не пое към почетното място на масата. Вместо това бавно огледа един по един десетимата членове на Съвета. След това решително постави папката, която държеше, върху масата от полиран мрамор.

— Преди да положа клетвата — каза той, — ще ви представя моята годеница госпожица Рейна Талънтайър, дъщеря на Джъдсън и Миранда Талънтайър.

Името удари стаята като метеор. Всички ахнаха от изненада. Зак знаеше, че някои от присъстващите са били членове на Съвета и по времето, когато Джъдсън Талънтайър е бил изхвърлен от Обществото. Останалите също добре знаеха това име.