Джейн Кренц - Горещи следи

— Постоянно.

Чу се почукване на вратата точно когато Грейс пъхаше в куфара чифт ботуши, които навярно никога нямаше да обуе на Хаваите.

— Аз ще отворя — каза тя на Лутър.

Той беше зает да връзва един кашон с книги, но се изправи и погледна през прозореца.

— Някаква стара дама с маскировъчно облекло, тъмни очила и черен дъждобран. Май е въоръжена.

— Това е хазяйката ми — обясни Грейс. — И това не е пистолет, а специален фотоапарат.

— Интересна хазяйка.

Грейс отвори входната врата.

— Здравей, Аризона. Влизай. Много вали навън.

— Което си е вярно, вярно е. — Аризона влезе в малкото антре и изтръска водата от дъждобрана си. — Цяла сутрин съм навън и правя обиколки. В такива дни човек трябва да бъде нащрек. Онези обичат да пренасят тайните доставки, когато вали. Сигурно си мислят, че тогава никой не ги забелязва.

— Запознай се с Лутър Малоун — представи го Грейс. — Лутър, това е хазяйката ми, Аризона Сноу.

Лутър кимна любезно и протегна ръка.

— Приятно ми е.

Аризона свали огледалните си очила и изгледа Лутър с присвити очи.

— Значи ти си човекът, а?

— Кой човек? — попита Лутър.

Аризона дишаше шумно, свали дебелите си кожени ръкавици и се ръкува енергично с него.

— Няма нужда да се шегуваш с мен, млади човече. Мога да позная един професионалист, когато го видя. Преди малко те забелязах да вървиш по пътеката с Грейс. Разбрах, че ти си човекът, когото е чакала през цялото това време, докато се спотайваше в Еклипс Бей.

Лутър се усмихна на Грейс.

— Всъщност, мисля, че аз съм този, който чакаше.

Аризона му намигна.

— Ясно. Не е лесно да стоиш под прикритие, нали? Но след като вече си тук, приемам, че мисията е завършена.

— Да, госпожо — каза Лутър. Грейс отиде в кухнята.

— Ще пийнеш ли едно кафе да се стоплиш, Аризона? Току-що го направих.

— Благодаря. — Аризона оглеждаше кашоните и куфарите. — Изглежда двамата заминавате заедно този път.

— Ще се женим — обясни Грейс. — Ще живеем на Хаваите.

— Обаче пак ще работите за агенцията, нали?

Лутър отправи въпросителен поглед. Грейс се усмихна.

— Със сигурност — каза тя уверено. Тя подаде чашата с кафе на Аризона. — Но ще работим и в един малък ресторант в Уайкики.

Аризона погледна към ръката си, която беше докоснала пръстите на Грейс. Тя долови притеснението й и усети, че не изпита нещо необичайно заради неволното докосване до старата жена.

— Моята малка фобия май изчезна най-после — каза тя.

Аризона кимна доволна.

— Браво, пък и нали вие двамата ще се жените.

Лутър се засмя и взе чашата с кафе, която Грейс му подаде.

— Да, добре че стана така.

— Уайкики значи? — Аризона отпи от кафето си и се замисли, сякаш се взираше в миналото си. — Познавах едни хора, които се пенсионираха и се преместиха да живеят в Уайкики.

— Така ли? — попита Лутър.

— Помня, че се канеха да си купят ресторант или бар. Петра и Уейн Гроувс. Никога няма да ги забравя. Най-добрият екип снайперисти, който е имало някога. Аз се пенсионирах от агенцията точно след тях. Те бяха с няколко години по-млади от мен. Сигурно сега са около шейсетте. Всичките поостаряхме малко или много.

Грейс застина. Чашата на Лутър остана във въздуха. Той погледна Аризона, сякаш тя беше призрак.

— Познаваш Петра и Уейн? — попита той с равен тон.

— И още как. Те бяха като вас двамата. — Аризона докосна слепоочието си. — Имаха шесто чувство. Тази страна им дължи много повече, отколкото подозира. Хората като тях не получават ордени и почести, но със сигурност ги заслужават.

Сватбата се проведе на малкия закътан плаж, който Лутър беше открил и смяташе за свой. Булката беше боса и блажено бременна.

Затвориха ресторанта за целия ден и поканиха редовните клиенти, както и Мили Окада, сервитьорката Джули и сина й. Общо осемнайсет души присъстваха на церемонията по залез-слънце. Всички получиха хавайски огърлици от цветя. Младоженците получиха по осемнайсет огърлици. Благоуханните цветя стигаха чак до устните на Грейс и тя докосна няколко венчелистчета, докато произнасяше сватбения обет.

Гостите стояха върху топлия пясък, слънцето залязваше и всички слушаха внимателно церемонията. След това Лудият Рей извади китарата си и изсвири „Хавайската сватбена песен“ подобно на Елвис.

По-късно отидоха в ресторанта на Мили Окада да хапнат супа. След това имаше изненада за всички — огромна торта с глазура, на която пишеше „Грейс и Лутър щастливи завинаги“. Към тортата имаше бутилка шампанско и много бира. Мили и Джули си поделиха шампанското. Грейс пи само газирана вода заради бебето. Всички останали предпочетоха бира.