Джейн Кренц - Горещи следи

Фалън пак изсумтя.

— Нямам голям избор.

— Напротив, имате — не отстъпи Грейс. — Просто трябва да се съсредоточите върху този проблем за няколко минути така, както върху другите въпроси. Като начало си намерете помощник.

— Забрави! Аз работя сам.

Грейс се усмихна.

— И Лутър така говореше. Поне докато не му възложихте тази задача, в която трябваше да работим заедно. Трябва да признаете, че двамата се оказахме добър екип.

— Имам причини да работя сам — възрази Фалън. — Никой не може да ме изтърпи по-дълго от пет минути.

— Това не е вярно. Аз правех проучвания за вас в продължение на няколко месеца. Не съм имала проблем.

В другия край на стаята Лутър се усмихна, но не каза нищо.

— Ти си различна — измърмори Фалън.

— Е, и? Намерете някой друг, който е различен. Имате нужда от асистент, господин Джоунс. Поставете си за цел да наемете някого за тази работа. Приемете го като пъзел, с който трябва да се справите по най-бързия начин.

— Ще трябва да е някой, на когото да мога да доверя тайните на Обществото — каза Фалън неубедително.

— Разбира се. Но това не се случва за пръв път в историята. Не забравяйте, че Кейлъб Джоунс, основателят на „Джоунс и Джоунс“, си е наел асистентка, която по-късно станала негова съпруга. Тя е била вторият Джоунс в „Джоунс и Джоунс“, нали така?

— Няма нужда да разказваш историята на моето семейство. Аз със сигурност не се нуждая от съпруга.

— На вас ви трябва асистент, не съпруга — успокои го тя.

Последва дълга пауза.

— Ще си помисля. А, между другото, трябва да създадеш нова самоличност за Дамарис Кембъл. Тя твърди, че Крейгмор никога не е споменавал на съвета на „Нощните сенки“ за нейното съществуване, но не искам да рискувам. Направи секретни генеалогичните файлове, става ли?

— Хм. — Грейс спря. — Мислех, че „Джоунс и Джоунс“ си има хора, чиято работа е да създават нови самоличности.

— Така е, за рутинни случаи, когато трябва да се осигури временно прикритие на даден агент. Но аз ти говоря за изцяло нова биография. Искам да има история, която може да се проследи от няколко поколения в генеалогичните архиви. Доколкото знам, ти си най-добрата в тези неща, поне що се отнася до създаването на фалшиво минало в Обществото. Гърлото й пресъхна.

— Моля?

— По дяволите, това, което направи за себе си, след като се отърва от онзи кучи син Мартин Крокър, беше перфектно. Ако не следях Крокър по онова време, защото усещах, че се занимава с нещо незаконно, никога не бих се усъмнил в обстоятелствата около смъртта му, камо ли да се запитам какво е станало с икономката му. Приятно пътуване.

Телефонът замлъкна. Грейс го затвори бавно и погледна Лутър.

— Такъв е Фалън. Непоправим е.

— Той знае всичко — прошепна тя. — През цялото време го е знаел. Знаел е дори за клиниката „Бърнсайд“.

— Да, типично за Фалън. А сега не знам за теб, но аз вече съм готов да тръгвам оттук. — Той погледна компютъра. — Какво ще кажеш да видим резервациите и да проверим в колко часа излита самолетът?

Реалността връхлетя Грейс и я накара да потрепери.

— Добре — промълви тя.

Тя стана и се отправи към бюрото. Бързо въведе адреса на туристическата агенция. Когато сайтът се отвори, въведе кода на резервацията на Лутър.

— Ти заминаваш в два и петнайсет — каза тя.

— Супер. Имаме време за обяд.

— Аз нямам. — Тя се изправи бавно. — Моят полет за Орегон е в един часа.

Лутър я погледна.

— Портланд. Забравих за това.

Тя кимна. Не смееше да каже нито дума повече, но не смееше и да мълчи продължително. Последва кратко напрегнато мълчание.

— Мислех си… — започна тя предпазливо.

— Какво съвпадение — прекъсна я Лутър. — Аз също си мислех. Какво ще кажеш да отидем и двамата в Портланд?

— Мога да си събера някои неща…

— Можеш да си събереш целия багаж. И после да дойдеш на Хаваите с мен.

Тя се усмихна, а очите й се напълниха със сълзи.

— Да, мога да го направя.

Ръцете му обгърнаха талията й. Той я придърпа към себе си.

— Знаеш какво следва, нали?

Тя обви ръце около врата му, а щастието зазвуча като тържествена ария в душата й.

— Мисля, че да.

— Обичам те — каза той. — Но ти сигурно вече знаеш това, след като толкова добре виждаш аурата ми.

— И аз те обичам. — Тя докосна леко устните му със своите и после се оттегли назад. — Нека ти обясня — никой не може да види любовта в аурата, дори и човек с толкова силен талант като моя. Затова трябва да се споделя.

— Мога да го направя — обеща той. — Ще ти го казвам. И ще го повтарям постоянно.