Джейн Кренц - Горещи следи

— Не съм луда! — изкрещя Вивиан.

— Разбира се, че си. Вижда се в аурата ти.

— Ще ти покажа какво мога да направя с гласа си — изкрещя Вивиан.

— Внимавай. Писъците не са полезни за гърлото.

Вивиан се вкопчи в полите на окървавената си роба и запя с пълен глас. Високите тонове на арията на лудостта на Лучия отново изпълниха гърлото й.

Грейс потрепери, притискаше ушите си, за да намали влиянието на хипнотизиращата песен. Все едно опитваше да се скрие от изригващ вулкан под парче картон. Беше подготвила сетивата си за адския огнен дъжд, но не можеше да изключи напълно въздействието му. Музиката се изливаше върху нея като повалена камара от остри кристали.

Щеше да загине, ако не успееше да дестабилизира аурата на Вивиан.

Целеше се с всички сили към всяко слабо място в спектъра на Сирената.

Вивиан запя още по-високо. Тоновете бяха пронизителни, но започнаха да стават по-слаби. Гневът пречеше на умението й да проектира невероятния си талант. Тя буквално се давеше в собствените си ярост и горчивина. Един след друг високите тонове се разстройваха.

Вивиан продължаваше да пее, но се обърна и тръгна към стъпалата на сцената. Сега лудостта й беше видима дори с просто око. Вивиан слезе по стъпалата с театрална решителност, сякаш бе по средата на някакво драматично представление. Когато стигна до последното стъпало, се отправи към Грейс, вдигнала високо ножа, готова да нанесе убийствен удар. Неравните тонове на песента се проявяваха в пискливи звуци.

Грейс усети, че въздействието на музиката върху нея намалява. Сега можеше да се движи свободно.

Скочи на най-близката седалка, прекрачи облегалката й и се озова на следващия ред, оттам се втурна към пътеката. Тичаше между редовете, но се оказа трудно. Бедрото й се блъскаше болезнено в страничните облегалки на столовете.

Вивиан пищеше с дрезгав глас, силата й привършваше. Тя надигна кървавата си роба и се втурна към края на първия ред, за да пресрещне Грейс на пътеката и да забие ножа в тялото й.

Грейс спря внезапно, качи се на един стол и прескочи на третия ред, после на четвъртия, за да остави по-голямо разстояние между себе си и Вивиан. Бързо напредваше, а халатът се развяваше около краката й.

Ослепителна светлина нахлу откъм фоайето. Появи се силуетът на мъж.

— Грейс! — извика Лутър.

— Добре съм — отвърна му тя. — Внимавай, тя има нож, но вече изобщо не може да пее.

Вивиан спря на пътеката. Учестеното й дишане се чуваше сред настъпилата тишина в залата. Светлината от фоайето огря окървавената роба и разрошената й коса. Аурата й беше като дъга, съдържаше всички цветове на кошмарите.

— Аз съм Сирената — прошепна тя.

Тя изпусна ножа, обърна се и побягна по пътеката към сцената.

Лутър тръгна след нея, стиснал бастуна си в едната ръка и пистолет в другата. Аурата му беше оцветена в горещия спектър на насилието.

— Не — каза тихо Грейс. — Не е нужно. Остави я.

Няколко секунди тя не беше сигурна, че той ще я послуша. После той отпусна пистолета си и аурата му се успокои.

Вивиан изкачи бързо стъпалата и изчезна зад кървавочервената завеса.

„Джоунс и Джоунс“ изпратиха още доверени хора от офиса в Ел Ей да се погрижат за Нюлин Гътри. Щом те пристигнаха, Лутър ги информира за случилото се и после настани Грейс в колата.

— Сигурен ли си, че е необходимо да се връщаме в Ел Ей тази вечер? — попита тя, като се прозяваше.

— Докато Сирената е на свобода, ние няма да останем в Акейша Бей.

Това беше твърдо решение. Грейс беше прекалено изтощена, за да спори. Тя отпусна глава на седалката си и се загледа в тъмните води на океана.

— Много се радвам, че петната върху дрехата на Лучия не са били от истинска кръв — каза тя. — Бил е костюм от гардероба на операта.

— Фалън Джоунс смята, че твоята теория за бавното й умопомрачение е вярна. Тя е била нестабилна от началото. Като е използвала гласа си да убива хора без причина, просто е обезумявала все повече. А с лудостта идва и загубата на контрол върху нормалната й природа.

— Ти как ме откри? — попита тя.

— Винаги ще те откривам — отвърна той.

Тя се усмихна.

— Такъв си романтик! Говоря сериозно.

— Аз също.

Тя се извърна и го погледна.

— Хайде, кажи ми как разбра, че Гътри ме е завел в операта.

— По пътя на елиминирането. Сирената е имала ограничен брой места, където да те затвори. Това е малък град. В дома на Гътри имаше голям прием, така че там не можеше да е. Трудно би могла да те отведе тайно в хотелския си апартамент. Къде другаде би могла да отиде? Ти сама ми каза, че тя обожава светлините на прожекторите. А Нюлин Гътри има достъп до най-добрата сцена в града.