Джейн Кренц - Горещи следи

— Гениално.

— Да. Работил съм като детектив, ако си забравила.

Тя отпусна ръка върху ранения му крак.

— Който е бил детектив, винаги си остава такъв.

Сирената гледаше вълните, които се разбиваха далече под нея. Лъч студена лунна светлина огря сцената — идеалното осветление за последното й представление. Скалите наподобяваха Замъка на Светия ангел, от който Тоска се хвърля, след като любимият й е бил разстрелян.

Всичко беше свършило. Онази Ренкуист се беше оказала по-силна от Гласа. Силата почти я беше напуснала и тя знаеше, че никога няма да се възстанови. Сирената беше обречена. По-добре беше да напусне сцената тази вечер. Утре критиците щяха да я направят отново известна, щяха да възхваляват нейната Кралица на нощта и да скърбят за загубата на невероятния й талант. Смъртта й щеше да бъде водещата новина.

Разпери широко ръце, запя песента и се хвърли от стената на замъка.

Наистина беше по-добра от Калас. Тя беше Сирената.

Двамата проведоха разговор по телефона с Фалън от хотелската си стая в Ел Ей на следващия ден.

— Тялото на Райън е било намерено на скалите край брега на едно място, наречено Адския огън — съобщи им Фалън. — Изглежда това място е някаква голяма туристическа атракция в Акейша Бей. Там се образуват много големи и опасни вълни. Фотографите го обожават. Строго забранено е за къпане или гмуркане.

— Тоска се е хвърлила от стената на крепостта — каза Грейс. — Подходящо място за последното представление на Сирената.

— Знаела си, че ще скочи? — попита Фалън с любопитство.

Лутър също я погледна от другия край на стаята.

— Не знаех как ще го направи — обясни Грейс. — Но да, бях почти сигурна, че ще се самоубие. Видях го в аурата й, когато побягна към сцената.

— Е, изглежда, че този път няма да се нуждаем от услугите на Суитуотър — заключи Фалън. — Това опростява нещата.

— А какво става с Дамарис Кембъл? — попита Лутър.

— В момента разговарят с нея. По-късно днес ще получи първата си инжекция от антидота.

— Толкова скоро? — попита Грейс. — Нали имаше запаси за три седмици от лекарството.

— Така предпочете — обясни Фалън. — Искаше да започне с антидота възможно най-бързо. Очевидно е имала много неприятни ефекти от формулата. Предоставила е останалото й количество на лабораторията, за да проучат състава му. Специалистите още се опитват да разберат как става генетичното модифициране на лекарството, така че да е съобразено с индивидуалността на този, който го приема. Тази информация може да бъде полезна за антидота.

— Тя как прие новината за смъртта на сестра си? — попита Грейс.

— Един от психоаналитиците на Обществото, който разговаря с нея, ми каза, че била натъжена, но не изненадана.

— Горката Дамарис — прошепна Грейс. — Загуби баща си и сестра си само година, след като ги е открила. А сега отново е сама.

— Обаче е жива — изтъкна Фалън.

— Благодарение на Лутър — вметна Грейс.

Лутър имаше мрачно изражение.

— Как, по дяволите, е успял Крейгмор да заобиколи подробното проучване, на което се подлагат всички членове на Съвета?

— Добър въпрос — каза Фалън раздразнително. — Но не забравяй, че той е влязъл в Съвета преди петнайсет години.

— С други думи, преди ти да поемеш „Джоунс и Джоунс“ — обади се Лутър.

— По това време вуйчо ми е ръководел този офис. Добър беше, но не е разполагал с възможностите за проучвания, които имам сега аз. Освен това Крейгмор е дошъл от дълбините на правителствена агенция, специализирана в създаването на фалшиви самоличности и биографии. Той е имал буквално съвършена биография. И абсолютно непоклатима. Тези, които са знаели, че е бил шпионин, са предположили, че е герой. Какъвто всъщност е бил, в интерес на истината, поне докато не е създал „Нощните сенки“. Освен това е приложил най-традиционния начин.

Лутър погледна Грейс.

— Скрил се е на места, където ще се набива на очи.

— Точно така. Неотдавна започнах задълбочено проучване на всички членове на Съвета. Този процес сигурно щеше да разобличи Крейгмор или поне щеше да предизвика някои съмнения и въпроси. Според Дамарис той започвал да се безпокои и планирал да изчезне.

Лутър прекоси стаята. Подпря се на бюрото и закачи бастуна си на облегалката на стола.

— Нюлин Гътри добре ли е?

— Да. Но е силно потресен. Оказва се, че Сирената го е парализирала със собственото му електрошоково устройство. Нашите хора от Ел Ей говориха с него. Той се чувства ужасно заради това, че те е отвлякъл. Казал, че знаел какво прави, но не можел да се спре.