Джейн Кренц - Сънят

Даяна премигна, спомняйки си предупреждението на възрастната жена през деня. Стой далеч от Колби Савагар. Той няма право да бъде щастлив. Излишно бе да споменава за отмъстителния й тон. Той веднага би се хванал за това като доказателство за вината на Маргарет Фулбрук. Даяна прибягна до логиката.

— Тя е стара жена, Колби. Който и да е бил, той е трябвало да търчи, докато аз бях в града.

— Хари нали я развежда. Той винаги се е чувствал поласкан да изпълнява поръчките на семейство Фулбрук. Стария Фулбрук го изпрати да ме следи, когато Синтия каза, че е бременна. Работата наистина достави удоволствие на Хари.

Даяна разшири очи.

— Фулбрук е изпратил Хари да те следи? Защо?

— А ти защо, мислиш, че го е направил? Да ми внуши малко разум. Да ме накара да напусна града. Тогава Хари беше двадесет години по-млад, беше набит и як като бик. А и никога не ме е харесвал.

— Какво се случи?

— Хвана ме пред старата къща на Ролинс. Бях навън и си говорех с Еди Спунър и се връщах към къщата на леля Джес. Хари запуши пътя с един камион на Фулбрук и когато спрях, той излезе от колата. Каза, че ще ми даде да се разбера. И замери главата ми с една пръчка.

— Господи, Колби.

— За щастие, първият път не улучи, а и аз не му дадох втори шанс. Той беше едър, но не беше пъргав. С такива като Хари Волът човек трябва да действа без предупреждение. Успях да го ритна точно, където трябваше. Той падна и закрещя. Скочих в колата и изчезнах. По онова време нямаше човек, който да може да ме стигне с кола. — Колби се замисли. — Обаче копелето повреди предното ми стъкло с първият си удар. Така и не си взех полагаемото за повредата.

Даяна беше потресена.

— Може би трябва да добавим Хари към списъка.

— Аха. Страхувам се, че е един от многото.

— Колби, за Бога, какви си ги вършил като дете? Да не си опитвал да воюваш с всички в града?

Той й се усмихна предизвикателно.

— От моя гледна точка, беше точно обратното. Всички непрекъснато се опитваха да се сбият с мен.

— И ти се съгласяваше.

Той вдигна рамене.

— Разбира се. Защо не?

Даяна лекичко удари рамото му.

— Ти си един голям мъжкар идиот. Наслаждавал си се на славата си, нали? Харесвало ти е да си местната легенда. Нищо чудно, че списъкът с неприятелите ти е дълъг цяла миля. Как изобщо ще разберем кой е сложил тези плевели във вазата ми?

— С насилие нищо не се постига. Поне не към мен. — Колби пресилено разтри нараненото си рамо. Отново потъна в мисли. — Дяволски добър въпрос. В градче като това мълвата бързо се разпространява. Възможно е Еди Спунър да е дочул нещо на бензиностанцията. Ще говоря с него. Междувременно, когато не съм наоколо, гледай глупавата ти хрътка да е близо до теб. Тя ще може да те защити от мизерника, който си прави гадни шегички.

Спектър сбърчи нос.

— Мисля, че го обиди — отвърна Даяна.

— Няма начин. Кучето не е достатъчно умно да разбере кога го обиждат. А сега, за вечерята.

— Какво?

— Надявах се да ми помогнеш и да гледаш детето. Честно казано, у дома положението е малко напрегнато. Малката Робин не се чувства добре с мен.

— Защо?

— Вероятно, защото знае това, което ти току-що определи. Синът ми изобщо не е ентусиазиран от идеята за брак. Според мен, е влязъл в капан и търси начин любезно да се измъкне. Днес сутринта имахме дълъг разговор.

Даяна се намръщи.

— Ако Робин смята, че губи Брандън, няма как да не е разстроена.

— Ти какво ще кажеш за това? Хлапачката ме гледа, все едно съм човекоядец. Освен това, престана да ми казва колко страхотни са книгите ми.

Даяна се усмихна.

— Ненадеждна аудитория.

— Ще дойдеш ли на вечеря?

— А защо вие тримата не дойдете тук? Може би една промяна на обстановката ще разведри напрежението. Мислиш ли, че Робин и Брандън харесват пържени зеленчуци?

— Няма проблем. Някога готвила ли си на тийнейджъри?

— Ами, не. Каква е тайната?

— Трябва да сложиш четири пъти по-голямо количество от всички съставки.

— Имах намерение да увелича всичко четири пъти. Нали ще сме четирима? Колби, мога да броя.

— Не — обясни търпеливо той. — Не разбираш. Налага се да увеличиш четири пъти порцията на всеки тийнейджър.

— О, разбирам. Та това са много зеленчуци.

Не беше нужно много време, за да разбере човек, че Колби беше прав по отношение на напрежението между него, Брандън и Робин. По средата на вечерята Даяна имаше чувството, че може да разреже въздуха с нож. Робин изглеждаше наранена и намусена. Брандън се опитваше да отвръща на въпросите на Даяна, която умело водеше разговор, но накрая не намираше какво да каже.