Джейн Кренц - Сънят

Най-накрая Колби успя да подхване истински разговор, когато спокойно каза на Брандън и Робин за плевелите във вазата на Даяна.

— Също като в „Шокиращата долина“ — сети се момчето Брандън. — Кой би могъл да направи такова нещо? И защо?

— Не сме сигурни — спокойно отвърна Колби. — Днес следобед говорих с Еди Спунър, но той не беше чувал никакви клюки. Казах му да си отваря очите.

— Мистериозно е — бавно рече Робин и погледна Даяна. — Изплашихте ли се?

— Беше доста изнервящо — призна Даяна. — Нещо като да получиш цинично телефонно обаждане. Разпознах сцената от книгата на Колби и това ме разстрои.

— Няма защо да се притесняваш, щом добрият стар Спектър е до теб — каза Брандън с усмивка и пусна под масата малко пържени зеленчуци.

Колби му се скара:

— Пак ли храниш кучето под масата? То не заслужава. Той е скапаняк.

Даяна се усмихна.

— Може би Спектър ще подобри мнението си за теб, Колби, ако от време на време му подаваш някоя хапка.

— Само през трупа ми.

Под масата се чу ниско, но ентусиазирано ръмжене. Даяна погледна Брандън и двамата се засмяха. Робин побутна храната в чинията си, а Колби подметна нещо, че има вероятност куче като Спектър да ухапе ръката, която го храни.

— Как върви търсенето на работа? — с равен тон попита Брандън.

— Не добре — отвърна Даяна. — Ако искам да си намеря работа до септември, трябва да се заловя сериозно за това. Наистина не ми се иска да се връщам в „Карутърс и Йейл“.

— Даяна, някога била ли си омъжена? — внезапно попита Робин, а в красивите й сини очи се долавяше злонамерена нотка.

Колби й хвърли яростен поглед, но Даяна търпеливо отговори:

— Не, Робин, не съм.

— И никога не си имала деца?

— Не.

— Защо?

— За Бога, Робин — промърмори Брандън. — Не ти влиза в работата.

— Просто искам да разбера откъде знае толкова много за брака.

Даяна беше изумена.

— Кой каза, че зная много?

— Брандън ми обясняваше, че днес жените не желаят брак, за да направят добра кариера, — обясни Робин с мек тон. — И даде теб за пример. Аз му казах, че може би не си добър пример, защото вероятно никога няма да се омъжиш и няма да имаш деца. Ти се интересуваш само от кариерата си.

— Достатъчно — студено отсече Колби.

Даяна усети странна топка в стомаха си. По някакъв начин тя се почувства задължена да се защити.

— Робин, невинаги можеш да си го позволиш. Аз наистина направих своя избор и не съжалявам.

— Избрала си кариерата пред брака. Не смятам, че можеш да служиш за пример на някого като мен, който иска нещо различно от живота.

Колби застрашително се наведе напред.

— Казах, достатъчно, Робин.

Даяна се насили и се усмихна насърчително.

— Няма нищо. Знам какво иска да каже. Но до край бих защитила позицията, че е важно за една жена да получи образование и да започне кариерата си, преди да се омъжи и да има деца.

— Много жени се омъжват, преди да помислят за кариера — настоя Робин.

— Никоя жена, която е със здрав разум, не бива да се поставя в икономическа зависимост от мъжа. Тя винаги трябва да има възможност да се грижи за себе си финансово. А ако възнамерява да има деца е още по-важно за нея да може да поддържа цялото семейство сама. Днес жените много често стигат до там, че сами отглеждат децата си, ако не си забелязала.

— С мен няма да се случи.

— Сигурна съм, че всяка жена, която забременее, се чувства така. Но знаеш ли кои хора живеят на ръба на бедността в тази страна? Това са самотните жени с деца. А мъжете, обещали да се грижат за тях, отдавна ги няма.

Даяна си пое дълбоко въздух и осъзна, че Брандън я наблюдаваше с възхищение. Очевидно Робин беше бясна.

Но именно изражението на Колби изненада Даяна. Той беше като тъмен облак.

Даяна се събуди и потрепери от страх. Сънят й не беше истински кошмар, но я потискаше емоционално. С учудване осъзна, че плаче.

Спектър въпросително изджавка. Изправи се и мушна муцуна в ръката й. Даяна го погали и усети успокоение.

— Добре съм — каза тя на кучето. — Беше просто сън.

Сън, изпълнен с ужасяваща тъмнина. И страховита самотност. Безбрежна самота във вечността. И с усещането, че държи нож в ръката си. От пръстите й шуртеше кръв, която се стичаше навън от пещерата и се смесваше с водата и мъглата. Мъжки глас й говореше, предсмъртното му проклятие изпълваше пространството, а тялото му се изтърколи настрани от нея.

Ти се бори с мен и смъртно ме рани. Не вярвах, че жена може да бъде толкова упорита и смела. Ако се беше родила мъж, от теб щеше да излезе могъщ войн.