Джейн Кренц - Сънят

— Тук съм — тихо рече тя. Стоеше на прага на кухненската врата и го наблюдаваше как минава край плевелите и не ги забелязва.

Той сбърчи вежди.

— Нещо не е наред?

Очите му проследиха погледа й и се насочиха към масата до него. Първо изглеждаше изненадан, но после присви очи.

— Намерих ги тук, когато се прибрах преди няколко минути. Сутринта във вазата имаше маргарити. Колби, това напомня ли ти за нещо?

— По дяволите. — Той я погледна. — Да, напомня ми. Сцена от една моя книга.

— „Шокиращата долина“.

— Чак дотам. — Той сграбчи плевелите и ги понесе към кухнята, където ги хвърли при боклука. — Та, кой по дяволите, ги е сложил във вазата и защо?

Даяна скръсти ръце, несъзнателно затваряйки в себе си. Радваше се, че плевелите ги нямаше, но впечатлението от създалото се положение не можеше така лесно да се заличи.

— Не знам. Мислех, че ти може би имаш представа.

— Аз ли? — Той се навъси. — Но за какво говориш? Да не мислиш, че аз съм го направил.

— Хрумна ми, че това може да е някаква шега, за да ме подразниш, че толкова бавно чета „Шокиращата долина“.

Колби грубо изруга. Спектър предупредително изръмжа и се приближи до стопанката си. Колби не обърна внимание на кучето. Отвори вратата на хладилника и си взе кутия бира, която беше оставил преди няколко дни.

— За да ти е ясно за в бъдеще — рече той рязко, докато отваряше кутията. — Не си падам по такива шеги.

Даяна въздъхна с облекчение.

— Съжалявам — прошепна тя. — Просто за няколко минути бях много уплашена и сигурно ми е било по-лесно да приема, че ти си устроил този глупав театър, отколкото мисълта, че тук е влизал чужд човек.

Колби за миг погледна лицето й и изражението на очите му се смекчи.

— Ела тук, скъпа — нежно рече той и протегна ръка. Даяна се поколеба, но после безмълвно пристъпи до него и той я прегърна. От неговата сила черпеше успокоение и кураж. Едната му ръка силно я прегръщаше, а другата държеше кутията бира, от която той замислено отпиваше.

— Когато разбера кой е сложил плевелите във вазата ти, ще го пребия — най-после проговори Колби. — Спектър тихо се обади. Колби го погледна. — Добре, приятелче, можеш да ми помогнеш.

— Кой би могъл да направи такова нещо?

— Проклет да съм, ако знам, но градът е пълен с вероятни кандидати.

— Какво искаш да кажеш? — попита Даяна.

— В случай, че не си забелязала, скъпа, аз не съм любимецът на Фулбрук Корнърс. Имам много стари врагове.

— След двадесет години? Съмнявам се.

— Някои хора тук помнят, повярвай ми. И не всички са доволни, че не завърших в затвора. Общото мнение във Фулбрук Корнърс е, че рано или късно ще свърша зле. Хората не обичат, когато предположенията им се окажат грешни.

Тя долови старата ярост в гласа му и плъзна ръка около стройната му талия.

— Колби, дори и да си прав, нещо ти убягва от вниманието. Номерът е за мен, не за теб.

— Не искам да го споменавам, Даяна, но логически погледнато, ти си потенциална мишена.

— Защо?

— Защото всички в града знаят, че ми принадлежиш.

— Не ставай смешен! — Възмутена, Даяна понечи да се отдръпне. Но той я привлече обратно към себе си със силната си ръка. — Аз не принадлежа на никого.

Колби не обърна внимание на протеста й. Беше свъсил вежди съсредоточено.

— Повечето от тези гъсоци тук лесно биха се досетили, че най-сигурният начин да ми навредят, е чрез теб.

— Колби, не виждам логика. Дори да приемем, че е така, все още нямаме отговор на въпроса кой би могъл да направи такова нещо.

— Ами, за начало, това е някой, който е чел „Шокиращата долина“.

— Ха. Доколкото разбирам, в това число попадат едва ли не всички, които живеят тук. Днес сутринта Маргарет Фулбрук ми каза, че е чела една твоя книга. — Даяна млъкна, щом Колби я стрелна с гневен поглед.

— Днес си говорила с Маргарет Фулбрук?

— Тя тъкмо излизаше от пощата, когато аз влизах. Разменихме си няколко думи.

— За времето ли?

— Не, по дяволите, не за времето. — Даяна въздъхна. — Искаше да знае дали съм се запознала с внука й.

— И ти какво й каза?

— Истината, разбира се. Казах й, че Брандън е очарователен и интелигентен млад мъж. — Даяна замълча, а после внимателно добави: — Според мен, тя би искала да се срещне с него.

— Ще се видя с нея в ада, но няма да й позволя да се доближи до Брандън.

— О, Колби, бъди разумен. Тя е възрастна жена и не й остава много.

— Това е неин проблем. Не си струва да й съчувстваш, Даяна. Не го заслужава. — Колби погълна още бира. — Но предполагам, че нашият списък с вероятните шегаджии може да започне с нея. Бог е свидетел, че си мисли, че има основателна причина да ме мрази. А тя знае и за теб.