Джейн Кренц: Споделен сън

Колби стисна ръката й в своята.

— Обичам те — каза той въпреки присъствието на останалите в стаята.

— Упражненията водят до добри резултати — прошепна Даяна.

Мъжът стоеше на прага на пещерата. Зад гърба му водните потоци се спускаха с грохот в бездната. Пристъпи напред към вътрешността, привлечен от гласът, който го зовеше.

Пристъпи още няколко метра напред и я видя. Тя го чакаше. Усмихна му се с очи изпълнени с любов. В ръцете си държеше голо бебе. Сърцето му преля от щастие. Знаеше, че от този момент нататък те ще са свободни. Тя бе разкъсала веригите, с които в дръзкия си гняв, той я беше оковал. Сега обаче протегна ръка.

Тя отпусна дланта си в неговата, изпълнена с доверие и обич, изместили страха и гнева. Даден им беше втори шанс и знаеха, че никога няма да го пропилеят. Сега вече те наистина си принадлежаха един на друг.

Принадлежаха си и защото сънуваха като един.

Той я поведе навън от тайната ниша по пътеката, виеща се зад падащата вода към светилната на новия ден.

Вече навън на открито, воинът разгледа по-внимателно бебето в ръцете й и весело се разсмя. Боговете добре се бяха пошегували с него. Бебето, което толкова много бе желал не беше син, а дъщеря.

Взря се в очите на жената до него и видя как смехът му се отразява в тях. Разбра, че изборът му е бил правилен. Беше се заклел да я научи да приема съдбата си на жена, а се оказа, че той има да учи един много по-важен урок. Да се научи да обича.

Колби се събуди и в същия миг разбра, че Даяна също е будна. Потърси ръката й в мрака.

— И ти ли? — едва чуто попита той.

— Да. Но този път беше различно. Имаше някаква завършеност.

— Липсваше напрежение — съгласи се той. — Най-сетне успях да вляза във вътрешната ниша. Исках да кажа, че той влезе в нишата.

— А там вътре чаках аз. Тоест Тя. С бебето. — Даяна се обърна и се сгуши в Колби. — Беше изненадан, че детето е момиче.

— Знам. Това трябва да е някаква шега свиеше. Но бебето му хареса. Почти толкова, колкото харесва и майката. Този път сънувахме един същи сън, нали?

— Така изглежда. Струва ми се, че я освободихме, нали?

— Освободихме и двамата. Той беше не по-малко прикован за пещерата от нея. Свързани бяха. Продължават да бъдат. Но по малко по-различен начин. — Пръстите на Колби се сключиха около ръцете й. — Точно както сме свързани ние с теб.

— Никой няма да повярва какво сме преживели в пещерата, но историята си я бива. Ще се опитаме да го разкажем на Табита, когато порасне.

— Как мислиш, ще продължаваме ли да сънуваме тази пещера, сега, когато проклятието е вдигнато?

Колби я привлече още по-близо до себе си. — Крайно време е да приемеш този факт, скъпа. От тук нататък ще имаме общи сънища, общи мечти.

© 1988 Джейн Ан Кренц

© 2004 Радостина Михалева, превод от английски

Jayne Ann Krentz

Dreams 2, 1988

Сканиране: solenka

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010

Редакция: maskara, 2010

Издание:

Джейн Ан Кренц. Споделен сън

ИК „Коломбина“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16921]

Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00