Джейн Кренц: Споделен сън

— Той е знаел, че ще дойдем да я видим ли?

— Точно така. Вие това и направихте. Хари е много умен. С Колби го смятахме за глупак, защото се подчиняваше на Фулбрук. Но се оказа, че през всичките тези години е играл своята игра. Сега ще получи възмездие.

Нужно й беше да се концентрира, за да се справи с контракциите. Даяна имаше чувство, че от напрежение мозъкът й ще експлодира. Изпитваше паника заради Колби и наближаващото раждане. Много й се събра.

— Колби — прошепна тя. — Не си ли го виждал, откакто беше в къщата, за да ни кажеш за корвета?

— Не.

— Значи не знаеш какво се е случило с него.

— Сигурно Хари вече го е хванал. Затова дойдох да те взема. Трябваше да почакам няколко часа и да дойда да ти кажа, че е станала катастрофа.

— Но катастрофа не е имало. — Хвана се тя като удавник за сламка. — Разбира се, че не е имало катастрофа. Колби е много добър шофьор.

— Не е най-добрият — изсумтя Еди. — Той просто си мисли, че е най-добрият.

Даяна отвърна:

— О, той е добър, Еди. Онази вечер на Ривър Роуд Колби остави този корвет да му диша праха. Твоята кола е по-мощна, но нямаш неговите шофьорски рефлекси, нали?

— Още веднъж демонстрира директния си удар, на онзи завой. — Еди явно се вбеси. — Накара ме да повярвам, че мога да вляза в завоя с по-голяма скорост. Той ме измами. Хари, казва, че Колби винаги знае как да отвърне на удара. Затова трябваше първо него да хванем.

— Но ти не знаеш със сигурност, че Хари го е хванал, нали?

— Досега вече го е хванал.

— Аз не бих била толкова сигурна. Хари е очаквал само Колби, но е трябвало да се справя и с Брандън. А Брандън много прилича на Колби, както знаеш. Колби го е научил на всичко, което сам умее. Брандън дори шофира като баща си. Мислиш ли, че приятелят ти Хари може да се справи с двама мъже Савагар?

— Затвори си устата, малка уличнице — извика Еди. Той я погледна унищожително.

— Внимавай!

Корветът рязко зави, но Еди бързо успя да го удържи на пътя.

— Не искам да чувам, че Колби може да е надхитрил Хари. Няма как да се случи. Не е възможно да се случи.

— Защо?

— Хари има оръжие. Знае какво да прави с него. С Хари сме ходили на лов. Виждал съм го да борави с оръжие.

Даяна си пое въздух и обгърна раменете си, когато следващата контракция се появи.

— О, Боже. — Тя се опита да не мисли за оръжието на Хари, но образът се смесваше с бързо нарастващата болка от контракциите.

Не, това не са болки, помисли си тя мрачно, това е неразположение, силно неразположение.

Истинската болка тепърва предстоеше.

Колби, къде си? Имам нужда от теб. Ти обеща, че ще си тук с мен. Случва се много бързо, Колби. Не трябваше да се случи така.

— Какво ти става, по дяволите? — попита Еди. — Да не е бебето? Нали няма да го раждаш сега?

— Да, бебето е. Аз имам родилни болки, Еди.

— По дяволите. Проклятие. Трябва да свърша с тази работа. Хари не ми каза какво да правя, ако се случи такова нещо. Трябва да бързам и да приключвам.

— С какво, Еди? Да не възнамеряваш да ме убиеш? — Тя се изненада от спокойния си тон. Вероятно, защото мислеше за толкова много други неща. Трудно беше да разсъждаваш, че те грози убийство, когато родилните болки са започнали и ти се опитваш да се справиш със страха, че човекът, когото обичаш, може да е мъртъв.

Не. Колби не беше мъртъв. Тя не знаеше, дали е мъртъв. Ако беше така, нещо в нея щеше да й подскаже. Той все още беше жив и щеше да е с нея, когато станеше необходимо. Щеше да обърне света, за да се добере до нея. Тя просто трябваше да издържи, докато войнът я намери.

— Да не казвам нищо повече ли, добре? Не искам да говоря.

Даяна стискаше нашийника на Спектър. Той чакаше напрегнат, неспокоен и мълчалив.

Даяна не се изненада, когато Еди спря колата на познатата площадка за паркиране. Тя седеше и се взираше с огряната от звездите водна завеса и знаеше, че така трябва да се случат нещата.

— Водопада „Окованата жена“ — тихо рече тя. — Какво ще правим тук, Еди?

— Ще имаш злополука на върха на водопада. — Той отвори вратата на колата. Лампата в купето светна и тя видя малкия пистолет в ръката му. Очите му светеха.

— Както с баща ти ли?

— Той си го заслужаваше. Всички в града това говореха на погребението му. Аз ги чух.

— И аз ли заслужавам да падна от водопада, Еди?

— Налага се. Няма друг начин. Съжалявам, ако искаш да знаеш истината. Ти си наистина готина жена. Но си на Колби Савагар, а всичко негово трябва да бъде унищожено. Не разбираш ли? Всичко негово трябва да си ходи.