Джейн Кренц: Споделен сън

— Дори и бебето му ли?

— Не казвай нищо повече, чуваш ли? А сега излез от колата.

Спектър разтегна устни и показа зъбите си, но не издаде звук. Той последва Даяна и излезе от колата. Никога не беше го виждала такъв. Нямаше заплашително ръмжене, нито яростно, предупредително виене. Кучето беше смайващо мълчаливо.

Тя знаеше, че Спектър е готов да нападне. За първи път се замисли как Спектър е изкарвал прехраната си в своя предишен живот. Колби веднъж беше споменал, че сигурно е бил пазач в двор за старо желязо. Според поговорката нямаше нищо по-подло от куче — пазач на двор за старо желязо.

Еди погледна Спектър, докато той обикаляше колата, но след като кучето се спря, той извърна поглед и насочи оръжието към Даяна.

— Трябва да се качим на върха на водопада.

— Не ставай глупак, Еди. Аз имам родилни болки. Не мога да се катеря до върха на водопада.

— Трябва. Хари нареди така.

— Вероятно, защото Хари иска ти да поемеш отговорност за смъртта ми. Сигурна съм, че го е измислил така, за да не дели парите с теб.

— Мърдай.

Тя тръгна и изпищя. Викът беше почти истински. Контракцията беше силна. Даяна се сви от болка.

Писъкът съвсем изнерви Еди. Той отскочи назад несъзнателно.

— По дяволите, не крещи така.

— Спектър, дръж.

Тя не беше сигурна какво ще направи кучето. Никога не беше му разрешавала да напада хора. Дори не знаеше как се издава команда за атака.

Но Спектър усещаше, когато стопанката му беше в опасност. Страхът и агонията й бяха достатъчни ориентири за него. Той се нахвърли към Еди. Зъбите му блеснаха в нощта.

Този път извика Еди. Падна на земята, панически размахвайки пистолета като бухалка. Огромното тяло на кучето беше над него. За миг Еди се отскубна, претърколи се и се опита да се изправи. Този път насочи оръжието си към кучето.

Но Спектър го доближи секунда, преди Еди да успее да натисне спусъка. Животното и човекът се търкулнаха до ръба на скалното езеро и паднаха в пенещата се вода в подножието на водопада. И изчезнаха.

— Спектър!

Даяна не виждаше нищо в студената тъмнина. Ревът на водопада заглушаваше шума от борбата. След миг той се показа, излезе и отърси козината си от студената вода.

— Добро куче. Добро момче. Хайде, трябва да се махаме оттук. — Докато стигне до колата, Даяна преживя още една контракция. Тя отвори вратата, откри, че ключовете, както и оръжието на Еди бяха потънали заедно с него.

Постави длани на покрива на колата. Затвори очи, облегна се и заскимтя от страх и болка. Беше изгубена.

Тогава в съзнанието й се появи образ. Образ от сънищата й.

Скритата пещера. Щеше да е в безопасност в пещерата. На топло. Там щеше да намери успокоение. Детето й щеше да се роди, както съдбата беше предопределила, и щеше да е в безопасност.

— Не — прошепна тя на Спектър. — Сигурно полудявам. Ще трябва да родя бебето тук на земята.

Тя огледа тъмната, неприветлива площадка за паркиране. Няма монитор за проследяване на плода, няма анестезиолог, помисли си тя панически.

Сакото й щеше да й послужи за постелка. Тя потършува из „жабката“ на корвета и откри фенер. Докато се приготвяше, не спираше да говори на Спектър.

— В Африка има едно племе — припряно му обясняваше тя, — които считат раждането за истинско геройство от страна на жената. Жената сама трябва да се справи и да роди сама в храстите. Дори приятелки не могат да й помагат, да не говорим за лекар или акушерка. Племето все още съществува, така че сигурно има защо. Спектър, страх ме е.

Но Спектър не й обръщаше внимание. Той се взираше в тъмнината, наблюдаваше езерото в подножието на водопада. Тялото му отново беше приело поза за готовност за битка. Беше подозрително мълчалив.

Даяна вдигна фенера и насочи светлината към водата. Отначало не успя да види нищо в бялата пяна, но в следващия момент забеляза онова, което и Спектър беше видял.

Еди Спунър бавно плуваше към брега на езерото. Движенията му бяха затруднени от падащата около него вода. В ръката си държеше нещо. Пистолета.

Можеха ли да стрелят оръжията, след като се намокрят? Даяна нямаше никаква представа, но си спомни, че беше гледала във филмите как героите се измъкват от водата и засипват лошите момчета с канонада от изстрели.

Нямаше почти никакъв шанс Спектър да не нападне втори път Еди. Но Еди щеше да е подготвен този път.

Единственото безопасно място беше скритата пещера.

Даяна не се поколеба. Не знаеше дали може да се изкачи по пътеката към входа на пещерата, но знаеше също, че няма друг избор.