Джейн Кренц - Изборът

Травис бутна вратата, за да се отвори, и застана тихо, заслушан в заключителните думи на словото й.

— Винаги помнете, че кафето в чашата ви се състои предимно от вода, следователно трябва да внимавате за качеството на водата. Няма смисъл да варите кафе от вода, която не е прясна и добра. Сега нека си припомним трите смеси, които дегустирахме днес. Първата съдържаше тъмно опечени колумбийски зърна. Помнете, че когато пиете тъмно опечено кафе, вие усещате предимно ефекта от процеса на печене, а не специфичните качества на използваните зърна. Вкусът на кафето е по-силен, но равнището на кофеина е почти същото, понякога дори по-малко, отколкото на по-светло опеченото.

— Втората чаша, която опитахме, беше от сместа „Кона“. Кафето от Кона на Хавайските острови е единственото кафе, което се отглежда в Съединените щати. Производството е малко, но кафето, когато е най-добро, може да бъде невероятно. Средна киселинност, нестипчив, характерен вкус и аромат.

Днес тя изглеждаше не само малко изпита, реши Травис, изглеждаше и малко умислена. Обикновено когато играеше пред тълпа клиенти, беше като добра актриса на сцената, внушителна, изцяло вживяна в ролята си. Днес сякаш действаше машинално. Все пак беше професионалист и ръководеше дегустацията на кафе с цялата пищност на дегустацията на вино.

— Третият образец е смес, съдържаща главно танзанийска арабика от хълмовете на Килиманджаро. Танзанийското кафе е известно заради съвършения си баланс. Надявам се, че сте забелязали силния аромат и плътността му.

Джулиана се усмихна на клиентите си.

— Това е всичко за днес, господа. Надявам се да ви видя следващата седмица, когато ще опитате няколко кафета, приготвени по различни методи. Ще поговорим още малко и за историята на кафето.

Травис видя как Джулиана се усмихна за последен път на слушателите си, доста приветлива усмивка, но й липсваше блясъка, който беше свикнал да вижда в нея. След това тя го забеляза отзад в помещението и за миг му се стори, че усмивката й блесна с обичайната си лъчезарност. Не беше сигурен, защото ефектът не продължи много. Усмивката веднага се сви обратно, тя доби нормално любезно, вежливо изражение, което запази, докато излизаше иззад бара.

— Здравей, Травис. Обедна почивка?

— Искам да говоря с теб.

Нещо като страх проблесна в очите й, но мигновено изчезна.

— Добре. Свърших с дегустацията. Да излезем и да седнем на масите в двора.

Той я последва, докато тя си пробиваше път през гъстата тълпа от хора, които си поръчваха прясно смляно кафе на бара. Минута по-късно те се озоваха в относителното спокойствие на двора.

— Е, какво има? Да не би да си размислил за довечера? — запита Джулиана с характерната си прямота, след като седнаха.

— Не. Но ми хрумна, че ти може да си размислила.

Травис, седнал срещу нея, от другата страна на масата, очакваше истината от нея. Чувстваше се сякаш е седнал на ръба на остра канара.

— Все пак довечера няма да се женим — хладно изтъкна Джулиана. — Просто годеж. Причина за паника няма.

— Точно така. Сигурна ли си, че ти не си се паникьосала?

— Малко съм нервна, но не съм паникьосана — отвърна тя с изблик на гняв.

Травис кимна.

— Добре, успокой се. Просто питах.

— Защо?

— Защото се държиш малко странно през последните няколко дни — каза той тихо. — Всъщност от деня, в който се разходихме по плажа.

— О. Може би нерви.

Той изчака, но тъй като нямаше по-нататъшно обяснение, опита отново.

— Джулиана, да не би да съм казал нещо, което да те е разстроило оня ден? Ако си се засегнала, защото избухнах като бомба, когато намекна, че може да си бременна, съжалявам. Просто бях толкова сигурен, че не няма как да си бременна, че се стъписах, когато чух, че може да си и аз… — Той не довърши изречението. — Предполагам, че съм прекалил.

— Не се тревожи за това. Явно не повдигнах въпроса дипломатично.

— Някой ден ще поговорим за деца — обеща Травис.

— Ще поговорим ли?

Той кимна и побърза да смени темата.

— Има ли нещо друго, което те тревожи?

Тя го погледна направо.

— Не.

— Помислих си, че може би те вълнува състоянието на „Флейм Вали“.

— Не.

Разбира се, че не можеше да изплюе камъчето и направо да му каже, че е разколебана във вярата си в него особено след всичко, което беше постигнала през последните няколко седмици. Ще запази растящите съмнения за себе си.

— Не изглежда добре, Джулиана. — Травис се почувства задължен да опита за последен път.