Джейн Кренц - Изборът

— Вече си ми го казвал толкова пъти — рече тя, губейки търпение.

Травис почувства, че спокойствието го напуска. Рязко се изправи на крака.

— Да, казвал съм ти го. Навярно най-после започваш да го разбираш. До довечера. Да те взема ли?

— Не. Сама ще карам. Искам да отида в ресторанта два часа по-рано, за да съм сигурна, че всичко е наред.

Тя скочи на крака.

— Травис, не исках да бъда груба с теб. Просто съм малко напрегната.

— Сигурно. Аз също.

Той излезе от сянката на кафенето на огрения от слънцето път. Когато стигна до буика, погледна назад и видя, че тя все още го наблюдаваше. Помисли си, че вижда мъка в погледа й и за малко не се върна. Но докато се колебаеше, несигурен какво да направи и как да се отнесе към нея, тя се обърна и влезе в „Каризма“, без повече да поглежда назад. Видя я да бърше очите си със салфетка, която взе от една маса, и стомахът му се сви.

От високия скалист бряг Травис се загледа надолу към зеещата пропаст и се зачуди как ли би се почувствал, ако се хвърли отгоре.

Разбра точно как би се почувствал, когато затвори телефона след последния разговор с Бикърстаф. Почувства се сякаш е знаел какво ще изпита — сякаш земята се е разтворила под краката му. Нямаше за какво да се хване, нищо, което би могъл да използва, за да се спаси.

Това беше краят.

Травис се учуди на неестественото чувство на спокойствие, което го обзе. Разтърка тила си и погледна часовника. Няколко минути след седем. Годежното тържество вече е започнало и той закъсняваше. Чудеше се дали Джулиана ще се досети защо.

Почувства се по-изморен от когато и да било друг път през живота си, но стана, отиде до бюрото и си взе сакото. Нямаше никакъв смисъл да се връща в апартамента си и да се облича за случая. Нямаше да остане дълго на собствения си годеж.

— Ако това е някакъв знак за бъдещето, Джулиана, по-добре се подготви да се озовеш сама пред олтара.

— Не е добър знак, приятелко, когато бъдещият младоженец закъснява за собствения си годеж.

— Не мога да повярвам, Джулиана. Как можа да планираш всичко до салатата от стриди и да забравиш да се увериш, че годеникът ти ще дойде навреме? Това не си ти, приятелко. Изглежда, перспективата за женитбата е размътила главата ти.

Джулиана още веднъж успя да се усмихне, изтърпявайки поредната добронамерена закачка. Беше така, откакто малко след седем гостите започнаха да пристигат и установиха, че Травис още го няма. Повечето го приемаха като шега и очакваха годеникът всеки момент да мине през вратата.

Единствените, които наистина даваха някакви признаци на тревога, бяха Ели и другите членове на семейството на Джулиана. Членовете на семейство Грант като група определено изглеждаха посърнали.

— Не искаш ли да му се обадим в офиса? Или в апартамента му? Може да се е случило нещо — обади се Ели точно зад братовчедка си.

— Ще дойде, когато е готов — каза Джулиана, чудейки се на странното чувство на примирение, което изпитваше. Установи, че се чувства като упоена. Беше нещо като успокоение след цялото това мъчително безпокойство и несигурност, които изпитваше през по-голямата част от седмицата.

Още веднъж огледа залата и видя, че всичко върви гладко, ако се пропуснеше дребната подробност, че бъдещият жених липсваше.

Голямото помещение, което „Трежър Хаус“ даваше под наем за специални случаи, беше тържествено украсено със сребърни балони, разноцветни ленти и венец от екзотични парникови цветя.

В центъра имаше пищна шведска маса, която заемаше почти цялата дължина на помещението. Беше отрупана с изумителни деликатеси — от препечен хляб с чесън до шишчета от скариди. В момент на носталгия Джулиана дори беше поръчала купа с гуакамоли и беше наредила да го сложат на почетно място в средата на масата.

Помещението ечеше от смехове, бъбрещи хора, облечени в типичния калифорнийски стил, което означаваше, че беше представено всякакво въобразимо модно облекло — от сребърни джинси до елегантни кимона.

Дейвид и Ели бяха дошли в шест, за да си предложат услугите в последната минута. Джулиана за първи път виждаше Дейвид от вечерта, когато беше поканила него и Ели на вечеря, за да им каже, че Травис ще спаси курорта. Един поглед към красивото му лице беше достатъчен, за да разбере, че Ели имаше право. Той изглеждаше неспокоен. Опитваше се да го скрие зад обичайната си жизнерадостна усмивка, но Джулиана знаеше, че Дейвид силно се тревожи. И Ели полагаше не по-малко усилия да поддържа веселия фронт.