Джейн Кренц - Изборът

Разбира се, провалът отдавна витаеше наоколо. Беше го зърнал още съвсем в началото, когато се съгласи да се опита да спаси курорта. Но неразрушимата вяра на Джулиана в него известно време скриваше реалността. Вярно е, че жизнерадостното й доверие в него го дразнеше, но и го ободряваше.

По дяволите, всъщност за известно време той самият почти повярва, че ще го спаси.

Но през последните два дни Джулиана не бе давала израз на обичайната си чистосърдечна увереност в способностите му. Нямаше бляскави, ободряващи лекции за това как всичко ще тръгне.

И Бикърстаф не се обади.

Но Травис знаеше, че студенината вътре в него тази вечер не идваше от жестоката, грубата реалност на бизнеса. Идваше от факта, че Джулиана се отдалечаваше от него дори още преди да е настъпила катастрофата.

Стана хладна и далечна след онази вечер, когато се разхождаха по плажа и тя го попита какво ще направи, ако му каже, че е бременна.

Оттогава, помисли си Травис, престана да го занимава с датата за сватбата. И дума не обелваше за чайни. А сега Джулиана не се интересуваше дори от покупката на нова рокля за годежа. Признаците едва ли можеха да бъдат по-застрашителни.

Неговата лъчезарна, жизнерадостна, въодушевена Джулиана се изплъзваше от прегръдките му, макар че все още нищо не се беше случило с „Флейм Вали“.

Травис наум възпроизведе разговора на плажа може би за стотен път, опитваше да се разбере какво се случи, което накара Джулиана да охладнее.

Първата му мисъл тази сутрин беше, че е направил ужасна грешка. Може би случайно е забременяла и се е опитала да му го каже, а неговият гняв и нежеланието му да й повярва, дълбоко са я засегнали.

Но едва ли беше това. Спомни си, че направо я попита дали е бременна и тя отрече. Не би го излъгала за подобно нещо.

Втората мисъл, която му мина, беше, че в някой момент през последните два дни тя накрая е разбрала, че шансовете да бъде спасен курортът и парите, които е вложила в него, съвсем не са добри. Дълбоко вътрешно, под цялата тази самоувереност и оптимизъм Джулиана си беше реалистична делова жена. Може би накрая е започнала да гледа реалистично на „Флейм Вали“ и бъдещето на курорта.

А изводът беше, че ако не успее да го спаси, Травис знаеше, че автоматично ще трябва да се върне към ролята на лошия човек. Разбра го още в самото начало. За него имаше само две възможности. Той трябваше да бъде или проблемът, или решението. Среден път нямаше. Ако не спасеше „Флейм Вали“, щеше се превърне в един от тези, които са го провалили.

Травис се опитваше да се насили да приеме тази перспектива от самото начало, но по някакъв начин се беше поддал на натиска на Джулиана.

Когато е с Джулиана, му е трудно да не бъде завладян от ентусиазма й, помисли си Травис. Но никога не си бе имал работа с Джулиана, която е загубила животрептящата си увереност.

Сякаш е загубила вярата си в него.

Травис си припомни, че от самото начало знаеше, че в критичния момент тя ще вземе страната на семейството си. Ще го обвинява, че е провалил „Флейм Вали“, вероятно и брака на братовчедката й на всичкото отгоре.

Голата истина е, че ще бъде права.

Когато всичко свърши, Травис знаеше, че отново ще се окаже аутсайдер. Роля, която доста често е играл в миналото, и му е добре позната.

Когато се правеше избор, той биваше изоставен.

Опита се да си каже, че навярно така е по-добре. Връзката му с тази жена от самото начало беше на кредит. Може би е най-добре тя още сега да започне да се отдръпва от него.

Но мисълта да я загуби още преди да се е търкулнал последният зар, беше повече от това, което Травис можеше да понесе. Той ще приеме поражението, когато няма абсолютно никаква надежда да спаси „Флейм Вали“. Дотогава беше решен да вземе каквото може от огъня на Джулиана.

Разхлаби вратовръзката си и отново се зае с работа, търсеше вратичката, която знаеше, че не съществува. Парадоксално е да се откаже от курорта. След като цели пет години беше обзет от мисълта за това проклето място, сега установи, че повече не иска да го види.

Но трябва да намери начин, реши той, Джулиана да си върне парите. Може би щеше да му отнеме известно време, но трябва да намери начин тя да си ги получи. Знаеше, че няма да я купи обратно, но това беше най-малкото, което можеше да направи за нея.

Тя му даде толкова много през последните няколко седмици, а Травис се гордееше с това, че винаги плаща дълговете си.

— Ама че работа. Сериозно ли харесваш този тоалет.