Джейн Кренц - Изборът

— Вразуми се. Какво очакваш от Травис? Той е бизнесмен. И от самото начало ти казах, че в него има някаква студенина. Той не е емоционално създание като теб. Ако питаш мен, напълно в характера на Травис е да се застрахова. Бъди благодарна, че е достатъчно честен да не иска да те зареже с бебе, така да се каже.

Студен? Травис? Никога. Но е вярно, че е бизнесмен и може да бъде невероятно упорит. Джулиана си спомни колко непреклонен ставаше, когато повдигнеше въпроса за чайните. Може би на брака гледаше по начин, по който гледа на потенциална инвестиция в бизнеса.

От самата мисъл й се повдигна.

— Джулиана? Искаш ли още чай? — Ели бързо се изправи. Ще ти направя.

По всяко друго време Джулиана би се разсмяла при самата мисъл Ели да й отнеме ролята и да стане тази, която успокоява, която дава кураж. Но когато Ели постави чашата с пресен чай пред нея, тя можа да изпита само съвсем слаба благодарност.

— Благодаря ти — измърмори Джулиана.

Ели въздъхна.

— Мисля, че трябва да те насърча да размислиш. В края на краищата именно аз те предупреждавах да не се омъжваш за него. Но поради някаква необяснима причина не мога да понеса това, че си направила такава ужасна грешка. Просто за теб не е нормално да се държиш така. Трябва да се вземеш в ръце, Джулиана. Депресията никак не ти подхожда.

— Знам.

Джулиана отпи от чая си. Беше много слаб, но днес сякаш това нямаше значение. Всъщност днес нищо нямаше значение, освен да разсъждава върху вероятността тотално да е сбъркала в оценката си за Травис Сойер. Той се страхуваше да има деца, защото се опасяваше, че бракът им ще се разпадне. А това означаваше, че не се чувства истински ангажиран да се постарае да го направи сполучлив.

— Джулиана? По-добре ли си?

— Не.

— Наистина, съжалявам.

Джулиана се загледа, без да вижда, през кухненския прозорец.

— Какво да правя, Ели?

— Мисля, че трябва да помислиш да анулираш сватбата, ако се чувстваш толкова несигурна за бъдещето.

Джулиана сграбчи чашата с чая.

— Господ да ми е на помощ, Ели. Не мисля, че ще имам смелостта да направя това.

— Джулиана? Съжалявам, но, както изглежда, няма да мога да се прибера навреме за вечеря.

— Това е втора вечер подред, Травис. Да не би да става нещо с „Флейм Вали“?

— Все още не съм сигурен. Може би.

— Не звучиш бодро.

Навярно защото не съм бодър, помисли си Травис.

— Не искам никой да храни много надежди. Виж, по-добре да се заемам с работа. Не знам колко ще се забавя.

Той изчака, молеше се тя да му каже, че няма значение колко ще закъснее, че ще го чака, докато си свърши работата в офиса.

— Сигурно ще си изтощен, когато свършиш.

— Да. Вероятно.

Пръстите на Травис се вкопчиха в телефона, подготвяше се за това, което смяташе, че предстои. Джулиана ще каже същото, което каза предишната вечер, когато й се обади, за да я предупреди, че ще закъснее:

— Няма нужда да се отбиваш тук. Знам, че си изморен. Сигурно ще предпочетеш да се прибереш направо в твой апартамент и да се тръшнеш в леглото — каза Джулиана много спокойно и с разбиране, за да се хареса на Травис.

— Да. Точно мислех, че така ще е най-добре. Ще се видим утре, скъпа.

— Чудесно.

— Всичко готово ли е за партито в петък вечер?

Настъпи малка пауза, преди Джулиана да проговори.

— Да, всичко е наред.

Травис усещаше как тя му се изплъзва. Той сграбчи по-здраво телефона, усърдно започна да търси начин да я задържи поне още малко в другия край на линията.

— Хареса ли си рокля?

— Не. Ели настоява утре пак да опитам. Ще дойде с мен. Казах й да не се вълнува. Ако не харесам нищо ново, винаги мога да изровя нещо от гардероба си.

Травис отчаяно затвори очи, като долови липсата на въодушевление в гласа й. Знаеше, че при нормални обстоятелства Джулиана никога нямаше да каже подобно нещо. Щеше да претършува Калифорния от единия до другия край, за да открие нова рокля, която да облече на годежа си.

— Късмет в пазаруването — накрая каза Травис, знаейки, че именно неговият късмет бързо му се изплъзваше, като вода през сито.

— Ще се опитам утре да се отбия в „Каризма“ за чаша кафе.

— Добре. До утре.

Джулиана се поколеба.

— Лека нощ, Травис.

— Лека нощ.

Травис бавно затвори телефона и през прозорците, които се издигаха от пода до тавана, се загледа в нощта, която се спускаше над Джуъл Харбър. Мракът изглеждаше хладен и успокояващ — кадифено мек. Място, където да се скриеш. Вътре в офиса всичко блестеше на флуоресцентното осветление и нямаше място, където да се скрие от провала, който виждаше как се очертава на хоризонта.