Джейн Кренц - Изборът

— Знам.

Той прокара ръка по заобления й хълбок.

— Представям си го, като да си отгледал дете съвсем сам и след това да се ожениш и да оставиш някой друг да решава бъдещето на детето.

Травис не каза нищо. Обикновено избягваше всякакви теми, които и най-малко имат нещо общо с деца. Някой от близките дни ще му се наложи да се заеме с този въпрос, каза си той. Но смяташе да го отлага, колкото се може повече.

— Травис?

— Да?

— Знам, че си добронамерен и сигурно си мислиш, че знаеш, кое е най-доброто за „Каризма“, но…

— Но ти не искаш да ти казвам кое е най-доброто за „Каризма“, когато това влиза в конфликт с теб, така ли?

— Така е.

— Не го вземай лично, Джулиана. Не позволявай на емоциите да влияят на решенията ти. „Каризма“ е бизнес. Нека си остане бизнес.

— Но нали понякога двете се смесват?

Травис се замисли за сегашното си положение. Мъст, бизнес и желание бяха необратимо преплетени във възел, който той не беше сигурен дали ще може да развърже.

— Да — промълви той тихо. — Понякога се смесват.

Джулиана изчака още два дни, преди да повдигне въпрос, който още не беше обсъждан и който се надяваше, че Травис ще повдигне пръв. До този момент не го беше сторил и, както обикновено, тя беше твърде нетърпелива да чака нещата да се случат в удобното за тях време.

Реши да го направи съвсем небрежно. Ловко тя успя да го придума да се откъсне от бюрото и да се разходят по брега. Бавно подходи към въпроса.

— Нали нямаш нищо против да живеем в моя апартамент, докато решим къде да живеем постоянно? — попита тя.

— Апартаментът ти е хубав.

Ръката на Травис се стегна около нейната, крачеше бос до нея по влажния, спечен пясък до ръба на водата. Ако питаш мен, можем да живеем там постоянно.

— Не е ли малък?

— Предостатъчно място за двама. — Звучеше несигурен. — Едва съм се нанесъл и, както изглежда, нещата вървят прекрасно.

Дотук всичко беше вярно. За Джулиана все още беше новост да отвори гардероба и да открие цяла редица мъжки бели ризи с консервативна кройка, окачени вътре, но започваше да свиква. Оплака се, че Травис използва всичката гореща вода за сутрешните си душове, но той реши въпроса, като я накара да споделя душа с него. До този момент проблемите, свързани със съжителството, са предизвиквали само съвсем незначителни конфликти.

Очевидно размерът на апартамента нямаше да открие възможност да обсъдят въпроса, който изцяло владееше мисълта й днес. Трябваше да потърси друг подход. Хитро, каза си тя. Трябва да стане с хитрост.

— Всичко е готово за годежа — съобщи тя. — Седем часа в петък вечер. Почти всички поканени ще дойдат. Дори родителите ми идват от Сан Франциско. Много пъти разговарях с шефа на „Трежър Хаус“, храната ще бъде фантастична.

— Добре.

Неутралният тон на гласа му я смути. Напоследък на Джулиана й се струваше, че все по-често и по-често чува този тон. Потърси начин незабелязано да премине от разговора за плановете за годежа към по-важния въпрос, но се отказа. С хитростта дотук. Не можеше повече да чака да повдигне един все още необсъждан въпрос. Трябва да улови бика за рогата.

— Ами — смело се обади Джулиана — какво ще кажеш, ако ти кажа, че съм бременна?

Не й трябваше много време, за да усети, че е сбъркала.

Травис рязко се спря и се завъртя, така че да застане срещу нея със сурово, ядосано изражение.

— Ти си какво?

На Джулиана й мина мисълта, че очевидно е шокирала клетия човек.

— Просто се чудех как ли ще се почувстваш, ако се окаже, че аз…

— Не си бременна — отряза я той бързо. — Не може да си бременна. Вземахме предпазни мерки. Нямаше никакви злополуки.

— Знам, но…

— Да не би да искаш да ми кажеш, че си бременна? — попита той през зъби.

— Не, не, всичко е окей, Травис. Прав си. Не съм бременна. Беше просто хипотетичен въпрос.

— Хипотетичен въпрос? Да не си превъртяла? Така не се подхвърлят хипотетични въпроси. Какво те е прихванало?

— Добре де, не се изразих правилно.

— Не.

Той стоеше и я гледаше с изражение, което я развълнува така, както нищо не я е вълнувало от момента, в който го видя да разговаря с братовчедка й Ели онази нощ на терасата. Джулиана бързо се съвзе.

— Съжалявам, Травис — каза тя тихо. — Не исках да те тревожа. Просто си помислих, че е време да поговорим за деца. Това е нещо, което все още не сме дискутирали.

Безизразните му очи огледаха лицето й и след това се преместиха над лявото й рамо към хоризонта над океана.