Джейн Кренц - Изборът

— Помня. Вярвай ми, помня.

Джулиана се обърна към него, държейки кулинарния си шедьовър с две ръце. Очите й войнствено искряха.

— Но трябва да разбереш, че с „Каризма“ стигнах дотук, докъдето съм, съвсем сама. Знам какво правя.

— Повечето време. Но всеки си има слабо място. Изглежда, чаят е твоето слабо място. Разбира се, заедно с „Флейм Вали“.

— Господи, колко си кисел тази вечер. Може би това ще те ободри малко.

Травис изостави спора, за да насочи вниманието си към най-сензационния бананов сплит, който някога е виждал. В голяма стъклена купа три огромни топки сладолед се бяха разположили между половинките на тлъст банан. Трите топки и бананът изобилно бяха покрити с шоколад, ядки, разбита сметана и три черешки. Устата на Травис се напълни със слюнка.

— Може би — съгласи се той.

— Как изглежда?

Джулиана се загледа в него очаквателно. Избута настрани няколко листове и постави деликатеса на масата.

— Не съм виждал подобно нещо, откакто бях на осем години, а и този, който поръчах тогава, далеч не беше толкова голям.

Травис взе лъжицата и се зачуди откъде да започне.

— Реших, че се нуждаеш от бърз прилив на енергия.

Джулиана се пресегна през масата, потопи връхчето на собствената си лъжица в една от сладоледените топки и поднесе хапката към устата си.

— А сега за чайните.

Дамата е упорита като териер, помисли си Травис, възхищавайки й се въпреки настроението си.

— Вече ти казах, забрави за чайните. Съдбата ти е да забогатееш като търговец на кафе.

Той грижливо избра първата хапка сладолед и ядки.

— Искам да направя опит с чайните, Травис.

— Виж какво. Като имам време, ще седна с теб и ще ти покажа точно защо не можеш да спечелиш от чайните, окей? Точно сега съм зает до козирката да спасявам задника на Къркуд.

— По дяволите.

Джулиана скочи, очите й изведнъж засвяткаха.

— Дори не искаш да ме изслушаш.

Травис загреба нова порция сладолед.

— Слушах те. Идеята ти е глупава. Като твой партньор, няма да се съглася и да ти позволя да продължиш с тези планове. Това е всичко.

— Добре, продължавам плановете си и това е окончателно — изсъска тя с ръце на кръста.

— Няма да правиш нищо без мое съгласие.

— Не можеш да започнеш да ми даваш заповеди, Травис. Мисля, че все още не си спечелил хонорара. Не си спасил „Флейм Вали“ и докато не го направиш, не си истински партньор на „Каризма“.

— Напротив. Ти вече се съгласи, че партньорството е хонорарът ми и ще прибера хонорара си, независимо от успеха на работата ми с „Флейм Вали“.

Джулиана скръсти ръце на гърдите си и зае предизвикателна поза, леко разкрачена, в средата на кухнята.

— „Каризма“ е мое творение. Аз го създадох и го направих това, което е днес. Дори и да си ми партньор, ти си младши партньор. Никога не забравяй това, Травис. Аз вземам решения за бъдещето на бизнеса и това е окончателно. Не си мисли, че само защото ще се ожениш за мен, можеш да ми казваш какво да правя.

Травис въздъхна. Очакваше тази сцена. Искаше само да не се беше случвало тази вечер. Главата му беше заета с толкова много други неща.

— Не си мисли, че само задето ме накара да ти направя предложение, можеш да ме водиш като говедо с халка на носа — каза той спокойно.

— Защо, ти опърничаво магаре, инат, упорито, твърдоглаво коп… Приличаш ми на говедо. Много дебелоглаво говедо.

Джулиана се завъртя на токчетата си и излезе от кухнята.

Миг по-късно вратата на спалнята се тръшна.

Чудесен пример за върховен гняв, реши Травис и неохотно отново се зае с работата. Искаше му се да си беше взел още няколко хапки сладолед, преди Джулиана да избухне. Дори не беше посегнал към банана. На устата му бавно се оформи усмивка. Джулиана е от жените, които ще поддържат мъжа млад или ще го унищожат. Така или иначе, никога няма да му е скучно.

Джулиана се появи един час по-късно. Травис присви очи, когато бавно започна да осъзнава присъствието й зад себе си. Завъртя глава и я видя, застанала, страховито безгрижна, на кухненската врата. Беше облякла това, което той мълчаливо оцени като най-секси нощницата й, черна, прозрачна с малки дантелени цветчета, стратегически разположени по съответните части на анатомията й. Буйната й червена коса се беше разпиляла по раменете. Беше боса и очите й блестяха.

— Реших да ти простя — каза тя с дрезгав глас.

Травис усети как желанието стегна вътрешностите му.

— Изглежда, това е щастливият ми ден.

— Не трябваше да се опитвам да обсъждам идеята за чайна с теб тази вечер. Твърде много си затънал във „Флейм Вали“ точно сега, за да се товариш с други бизнес планове.