Джейн Кренц - Изборът

Джулиана не вдигна поглед от поредната версия на писмото, което цяла сутрин се опитваше да напише.

— Проблемът с това, че си собственик на собствения си бизнес, е, че не можеш да си подадеш оставката. Забрави за сладоледената империя. Всъщност пиша на родителите на Травис.

— Представяш се?

— Да, и ги каня на сватбата.

Санди огледа всички провалени опити.

— Какво му е толкова трудното да напишеш просто съобщение, че Травис вдига блестяща сватба с теб?

— Искам да намеря верния тон. Те не са отишли на първата му сватба и той мисли, че и на тази няма да дойдат. Разведени са и отново женени. Очевидно има натрупана много горчивина помежду им след раздялата. Не се понасят заедно на едно място, не дори на сватбата на сина си.

— Хмм. Объркано положение, искам да кажа от светска гледна точка.

Джулиана въздъхна и се облегна назад на стола. Тя потропа с върха на писалката по бюрото.

— Такова детинско поведение при възрастни. Невероятно. Отвратително.

— Но е нещо доста обичайно напоследък. Всъщност почти няма какво да се направи.

— Родителите на Травис са разведени от години и са създали второ семейство. Време им е да си спомнят за първородния си син.

Санди сви рамене.

— Навярно ще си спомнят достатъчно скоро за него, ако и когато им даде внук. Според моите наблюдения колкото повече хората остаряват, толкова повече се интересуват от потомците си.

Джулиана се загледа в нея.

— Знаеш ли, Санди, току-що направи блестящо изказване.

— Откакто си ме назначила, ти повтарям, че съм блестяща.

Санди скръсти ръце и се облегна отстрани на вратата.

— Как ще накараш родителите на Травис да дойдат на сватбата?

— Ами работя върху любезен, помирителен подход. — Джулиана махна с ръка към измачканите бележки по пода. — Нещо като каква страхотна снаха ще бъда и как искам да се запозная с родителите на съпруга си и т.н. и т.н. Но след като разговарях с теб, вероятно ще опитам различна тактика.

— Каква?

— Заплахи.

Санди вдигна вежди.

— Какви заплахи?

— Още не знам. Ще помисля. — Джулиана се изправи. — Готово ли е всичко за дегустацията?

— Да. Нали искаше днес да се сравнят индонезийското, хавайското и мексиканското кафе?

Джулиана сбърчи нос.

— Точно така.

Санди се изсмя.

— Ентусиазмът ти е поразителен. Трябва да се приготвиш и да се появиш навън след няколко минути. Серията сравнителни дегустации, които организира през последния месец, наистина помогнаха да се увеличат продажбите. Заведението вече е препълнено.

— Проблемът с дните за дегустации е, че всъщност и аз трябва да пия кафе — изохка Джулиана. — Жертвата, която правя за бизнеса си.

Телефонът иззвъня точно когато Джулиана се канеше да последва Санди навън от офиса. Тя се пресегна и сграбчи слушалката, надявайки се, че от другия край на линията е Травис.

— О, здравей, Мелвин.

— Звучиш разочарована. След всичко, което направих за теб.

Джулиана се изсмя.

— Хвана ме на път за обедната дегустация на кафе.

— Няма да те бавя. Искам само да ти кажа, че се снабдих с отлежало „Суматра“ за теб. Ще ти го доставя днес следобед.

— Чудесно. Чакат на опашка за него. Клиентите, изглежда, много си падат по думата „отлежало“.

— Мислят си за хубаво вино, предполагам — каза Мелвин разсеяно. — Макар че никакво сравнение не може да се прави между отлежало кафе и отлежало вино. В повечето случаи отлежалото кафе има блудкав вкус. Но „Суматра“ не е лошо. Хубаво, тежко зърно. Сигурно добре ще се смесва. Как вървят плановете ти за чайните?

— Все още обсъждам концепцията с партньора си.

— Което с други думи означава, че все още не си го убедила? Учудваш ме, Джулиана. Що за човек е този твой годеник? Сигурно има желязна воля, след като още не си успяла да го вкараш в пътя. Не мога да си представя някой мъж толкова дълго да ти се опъва, когато спорите.

— Ние не спорим, ние обсъждаме възможностите — отряза го Джулиана раздразнено. — Представяш ме като някаква опърничава жена, Мелвин. Като една от тези жилави, заядливи, агресивни делови жени, които винаги отблъскват мъжете.

— Ей, не ме обвинявай в неща, които не съм казал — побърза да отговори Мелвин. — Искам просто да кажа, че си много напориста жена и когато искаш нещо, обикновено го получаваш, това е всичко. Само се чудя, как този човек, за когото си сгодена, все още не е вдигнал бялото знаме и не е признал колко велика е концепцията ти за чайната, това е всичко.

— Довиждане, Мелвин — измърмори Джулиана. — Погрижи се „Суматра“ да бъде тук до три часа или ще си намеря друг доставчик.