Джейн Кренц - Изборът

— Искаш да предложиш и чай в „Каризма“? Никакъв проблем. Направи го.

— Травис, не разбираш. Не искам просто да започна да предлагам и чай. Искам чайни. От много месеци го мисля. Реших да отворя заведение, посветено изцяло на чая. Първото във веригата.

— Не, няма.

Травис дори не си даде труд да вдигне поглед от документите.

— Хайде, Травис, сериозна съм. Чайните ще бъдат първите тук.

— И последните, защото тук всички пият кафе. Ще загубиш парите си, а точно сега, Джулиана, не можеш да си позволиш да загубиш и един цент. Вярвай ми, в състояние съм да го знам.

— Ще се насочим към изисканата публика по начина, по който го правим в „Каризма“. Ще направим пиенето на чай модно. Ще сервираме силни чайове на бизнесмените и клиентите и ще предложим опаковки на цяла гама чайове с наш собствен етикет.

Травис изсумтя и накрая вдигна поглед, тъй като въодушевлението и решимостта в гласа й най-после дадоха резултат. Загледа се в нейното нощно шкафче.

— Пак ли четеш тази книга?

Джулиана невинно го погледна.

— Коя книга?

— Книгата за бостънската наследница на чай, чиято предшественичка била гадателка. Листа от това или онова от Линда еди-коя си. Виждал съм я на нощното ти шкафче и друг път.

— „Листа на Късмета“ от Линда Барлоу — автоматично го поправи Джулиана. — Чудесна книга, какви ли не идеи са ми хрумнали благодарение на нея, Травис.

— Измамни илюзии за величие. Късметът ти не е в чая, Джулиана. Търси си късмета в кафето и с „Каризма“ си в идеална позиция да се възползваш от него. Като твой консултант и партньор няма да ти позволя да си пилееш парите и енергията в преследване на нереалистични цели.

— Много съм мислила по този въпрос — настоя Джулиана. Прекъсна, когато Травис започна отново да разтрива врата си отзад. — Какво има?

— Нищо. Малко съм скован и ме боли, дето съм стоял наведен цял ден над декларациите за подоходния данък на Къркуд за четири години.

Травис промени малко позата си на възглавниците.

Джулиана отхвърли завивките.

— Легни по корем, ще масажирам гърба ти.

Той се поколеба, след това сви рамене.

— Съгласен.

Травис се обърна по корем и тежко въздъхна, когато Джулиана го възседна през ханша. Дългата й френска нощница от ефирна материя се развя около стройните му бедра.

Мускулите на гърба му са гладки, силни и добре очертани, помисли си тя, докато се навеждаше напред, за да започне да обработва раменете му. Много секси, много мъжествен. Усещаше грубата окосменост на краката му отвътре по меките си бедра. Размърда се, за да заеме по-удобна позиция.

— Какво е това гърчене — гласът на Травис прозвуча глухо във възглавницата.

— Съжалявам.

Джулиана се зае с масажа, освобождавайки напрежението от раменете и врата на Травис с гладки, дълбоки движения.

— Господи, приятно е. Ако ми беше казала, че можеш така да масажираш, вероятно щях да ти предложа да се омъжиш за мен още първия път, когато те срещнах.

— Исках да оцениш интелекта ми, не мускулатурата ми. А сега за идеята ми за чайната. Напоследък обмислях проекта от най-различни ъгли и вече имам основен план. Когато ти остане малко време, ще ти го представя. Добре, Травис. Знам.

Травис не каза нищо. Насърчена от липсата на отговор, Джулиана продължи да говори, докато го масажираше. Постепенно стегнатите мускули под дланите й се отпуснаха. Докато галеше силния гръб на Травис, тя започна да мисли и за други неща, освен за бъдещето на чайните си. Тя все повече усещаше втвърдяването на хълбоците му под себе си и се зачуди колко ли е изморен. Може би масажът ще му подейства ободряващо, както и релаксиращо. А междувременно продължи да говори за чай.

Петнадесет минути по-късно, когато накрая тя се спря за малко в разгара на монолога си, установи, че Травис е заспал. Тя изпъшка.

Със съжаление си даде сметка, че докато усилията й очевидно са подействали напълно релаксиращо на Травис, върху нея са имали точно обратен ефект. С кисела усмивка, слезе от спящия си жребец и пропълзя в собствената част на леглото си.

— Не мисли, че толкова лесно ще можеш да се измъкнеш от плановете ми за чайна — прошепна тя, докато загасваше лампата.

Травис не отговори.

Два дни по-късно Санди надникна в офиса на Джулиана.

— Не забравяй за дегустацията на кафе по обяд — каза тя.

След това се намръщи, като видя разпръснатите измачкани хартии по пода.

— Ей, какво става тук? Да не би да си пишеш оставката или нещо такова? Ще прехвърлиш „Каризма“ на мен и на Мат? Знаех, че някой от тези дни ще ти просветне. Вече имаме планове за салон за сладолед отпред.