Джейн Кренц - Изборът

— Ако някога те заловя да се въртиш около дребни блондинки, ще закова кожата ти на вратата на офиса. Това е. Какво ще кажеш за тази женска мъжественост?

— Много успокояващо — измърмори Травис и му се поиска положението с „Флейм Вали“ да бъде толкова просто и ясно като с дребните блондинки.

— Имате ли някакъв напредък ти и Дейвид днес? — попита Джулиана, променяйки темата, докато отместваше от котлона тенджерата със соса от сирене.

— Не много. Той е в по-лоша форма, отколкото мислех, и това ми даде идея. Реших да рискувам и се обадих на човек на име Бикърстаф. Предложих му чудесна възможност да плати на кредиторите на курорта и да налее един тон пари в него. В замяна му предложих да управлява преструктурирането на „Флейм Вали“ и лично да гарантира, че ще изправи сегашния собственик на крака.

Джулиана се усмихна, изглеждаше много доволна.

— Добра идея. Знаех си, че си изобретателен. Хвана ли се Бикърстаф?

— Каза, че ще си помисли и ще ми се обади.

— Какво значи това?

— Както познавам Бикърстаф, това значи, че ще си помисли и ще се обади.

— О. — Джулиана прехапа долната си устна, докато преливаше соса в купа.

— Звучи ми като добра идея. А ти можеш да бъдеш много убедителен. Обзалагам се, че ще се съгласи.

Травис поклати глава. Неугасващата вяра на Джулиана в находчивостта му, когато ставаше дума за бизнес, го накара тихичко да въздъхне.

— Не разчитай много. Аз не разчитам. Бикърстаф обича добре премерените рискове и избягва големите рискове.

— Ще видим.

Джулиана отвори вратата на фурната и в кухнята се разнесе апетитен аромат. Тя се наведе, за да извади тавата със златистия царевичен хляб.

— Готов ли си за вечеря?

Травис отпи още една глътка вино и огледа пастелените джинси на Джулиана, плътно опънати по извивката на ханша й.

— Умирам от глад — рече той. — Кажи ми искаш ли аз да направя нещо.

— Не, не тази вечер. Напоследък и без това работиш толкова усилено.

Тя се изправи с димящата тава с царевичния хляб в ръка.

— Знаеш ли, Джулиана, ти наистина имаш страхотно правилен мускул в горната част на бедрото. Фактически от световна класа.

— Ами благодаря. Това само показва, че си в състояние да кажеш нещо хубаво за някого, ако се напрегнеш достатъчно. Честно казано, мисля, че и твоят е доста хубавичък.

Тя се зае да слага масата за вечеря.

— Казах ли ти, че имах много хубав разговор с дамата, която ще ми помогне да планирам годежното и сватбеното ни тържество?

Виното се разклати застрашително в чашата на Травис и стомахът му, който беше започнал приятно да се отпуска, отново изведнъж се сви.

— Не, не си ми казвала. Не избързваш ли малко? Съгласи се да се омъжиш за мен едва снощи.

— Какъв е смисълът да чакаме?

— Ами не. Мисля, че няма.

Беше като зашеметен. Какво ли щеше да стане, ако тя наистина се омъжи за него, преди да е открил как да спаси курорта? — зачуди се Травис.

— Трябва да се заемем да съставяме списък на гостите. Започни да нахвърляш имена, които намериш за добре, окей?

Травис за малко се замисли, опита се да я догони.

— Нямам имена за нахвърляне.

— Не ставай глупак. Разбира се, че имаш.

— Не мога да се сетя за никого, когото да поканим. Е, може би персонала от новия офис. Това е всичко.

— Само персонала ти?

Джулиана го изгледа със сериозен поглед, седна срещу него и започна да реже царевичния хляб.

— Ами родителите ти, за Бога?

Той сви рамене, вниманието му беше насочено към царевичния хляб, наблюдаваше я, докато подаваше комат в чинията му. Не е вкусвал домашно направен царевичен хляб от години.

— Не виждам защо трябва да си давам труд да каня родителите си. Те не се помръднаха да дойдат на предишната ми сватба.

Ръката на Джулиана замръзна над хляба. Погледът й се сблъска с неговия, топазените й очи се напълниха с настоятелните въпроси.

— Бил си женен? — произнесе тя с гърлен шепот.

— Беше много отдавна.

Травис разтърка тила си, съзнаваше, че не е направил съобщението, както трябва. Естествено, не е искал да го изтърси така. Тази вечер мисълта му не беше бистра. Вероятно е твърде изморен. Господи, колко е изтощен.

— Бях едва на двадесет и няколко години. Беше грешка. Не продължи дълго.

— Какво се случи? Коя е била тя? Къде е сега? Има ли деца? Точно колко време си бил женен? И защо родителите ти не са дошли на сватбата ти?

Травис се ядоса, задето не си държа устата затворена. Наистина никак не му се искаше да задълбава във всичко това тази вечер. Но вече беше много късно.