Джейн Кренц - Изборът

— Не, не сме говорили за деца, така е. Впечатлението ми е, че не ти се иска особено много да имаш деца. Откакто те познавам, изглеждаш изцяло погълната от плановете си за „Каризма“. Не си споменавала нищо, че искаш да имаш бебета.

— Не съм мислила много за бебета, преди да те срещна — призна си тя и за първи път установи истинността на твърдението. — Никога не е имало време или мъж, който да ме накара да се замисля за деца. Но сега с теб и след като се женим, а и никой от нас не е точно млад, ами добре…

Изречението се провлече.

— И реши, че искаш деца.

Травис уморено затвори очи, след това пак ги отвори. Кристалният му поглед беше по-непроницаем от всякога.

Джулиана си пое дълбоко въздух.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не искаш?

Той започна да масажира тила си.

— Това е невероятно време за повдигане на този въпрос.

— Кога е по-добре? — Тя тревожно го изгледа. — Ако не искаш деца, трябва да ми го кажеш сега, Травис.

— Децата усложняват нещата.

— Животът е сложен бизнес. От какви усложнения се опасяваш?

— По дяволите, Джулиана, знаеш какви са усложненията. Не ставай наивна. Ако нещата не потръгнат между нас, нали не искаме да нараним, когото и да било другиго?

Тя шумно преглътна.

— Да не би вече да мислиш за развод?

— Разбира се, че не. Но днес хората са реалисти. Половината от всички бракове се провалят и вероятно още много биха се провалили, ако малко им помогнат.

— Е, и за какво намекваш? Че хората престават да раждат деца? — отсече тя.

— Намеквам, че те много мислят, преди да пристъпят към нещо толкова необратимо като решението да имат дете — измърмори той и продължи да крачи напред.

Тя избърза, за да го настигне.

— Съгласна съм с теб, Травис. Бебетата трябва да се планират и да са желани. Спор няма. Но ако двама души са сигурни в ангажимента си един към друг и ако и двамата искат деца, те не бива да се страхуват да ги родят.

— Сега ли трябва да го обсъждаме, Джулиана?

Дланите й бяха влажни, смътно си даде сметка тя. Обзе я неприятно чувство. За първи път, откакто срещна Травис, се усъмни в собствената си преценка. В края на краищата, да не би да е избрала неподходящ мъж?

— Не — каза тя. — Няма нужда да го обсъждаме сега.

— Добре. — Той погледна часовника си. — Време е да се връщам в офиса. Бикърстаф все още не се е обадил, а има още един, двама, на които искам да се обадя този следобед.

— Разбира се. Разбирам. По-добре и аз да се връщам в „Каризма“. Днес има много работа. Искам да поговоря с персонала си да направим опит да опечем по-тъмно някои от новите кафета, които купих.

Опита се широко и лъчезарно да се усмихне и реши, че се получи.

Травис й хвърли кратък кос поглед, кимна, обърна се и тръгна нагоре по брега към мястото, където Джулиана беше паркирала колата си. По пътя обратно към града не си казаха почти нищо.

Джулиана остави Травис в офиса му и бавно потегли към дома си. Ще се опита да поговори за намерението си да опекат в по-тъмен цвят новото кафе някой друг път.

Паркира червеното купе пред къщата си и влезе вътре. Първото нещо, което направи, беше да сложи чайник с вода на печката. Второто, което направи, беше да не се обади, когато две минути по-късно телефонът иззвъня.

Когато чаят стана, тя го занесе на кухненската маса и седна. Все още седеше там, загледана през прозореца, когато видя колата на Ели да навлиза в мястото до купето.

Телефонът лесно можеше да се пренебрегне, но нямаше смисъл да не обръща внимание на чукането по входната врата. Джулиана знаеше, че няма начин да се престори, че не е вътре.

— Ето те — каза Ели, когато Джулиана отвори вратата. — Отбих се в „Каризма“, но хората ти казаха, че не си се връщала, и след като не се обади по телефона, реших да се отбия по пътя обратно към „Флейм Вали“. Какво има?

— Няма нищо. Защо питаш?

— Не на мене тия. Никога не си се прибирала по средата на деня.

Ели мина покрай нея и влезе направо в кухнята.

— И сама пиеш чай. Какво става тук?

— Ели, моля ти се. Просто съм изморена. Не се чувствам в настроение да бъда с хора.

Ели се загледа в нея.

— Нещо май не е наред? Не се опитвай да лъжеш, Джулиана. Познаваме се от толкова отдавна.

— Имах труден ден.

Джулиана седна на масата и си взе чашата с чая.

— Също и аз. Това е и една причините, поради които исках да разговарям с теб днес. Много се тревожа за Дейвид и за това какво ще се случи, ако Травис не успее да сключи сделка с Бикърстаф.

Джулиана кимна, без да проявява много интерес.