Джейн Кренц - Изборът

Ели стъписана се втренчи в братовчедка си, която излезе от пробната.

— Какво му има?

Джулиана огледа надолу по дължината строгия костюм от бял креп в две части, който беше облякла. Доколкото можеше да установи, дългите ръкави, високото деколте и скромната пола до под колената с нищо не предизвикваха.

— Какво му е?

Деликатните вежди на Ели се събраха в строга бръчка.

— Да не си превъртяла? Дрехата съвсем не ти подхожда. Няма блясък, няма нерв, няма цвят. Неугледна, неугледна, неугледна. Може да изглежда добре на някое сладко ангелче или на целомъдрена пансионерка, но определено не е за теб.

За миг Джулиана изпита известно раздразнение.

— Тогава ти предложи нещо. Изморих се да пробвам.

— Никога не се изморяваш да пазаруваш и да пробваш нови дрехи.

— Днес се изморих, ясно?

— Добре, успокой се. Днес не си на себе си. Успокой се и ме послушай. Върни се в пробната и пробвай тази в зелено и златно, с дълбокото до кръста деколте на гърба.

Джулиана въздъхна, раздразнението й мина, вместо това изпита вече познатото чувство на досада. Върна се в пробната и посегна към яркозелената вечерна рокля, която Ели беше избрала преди това.

Докато приглаждаше ефирната пола надолу по бедрата си, частица от нея осъзна, че роклята в зелено и златно беше в стила, който обикновено я привличаше. Дълбокото остро деколте отзад беше едновременно елегантно и дръзко. То завършваше с предизвикателна фльонга на кръста. За миг или два Джулиана почти въодушевено се замисли колко добре с тази рокля ще вървят обувките с токчетата с искрящи като диаманти мъниста, които беше зърнала на една витрина.

Но апатията отново я завладя, като си спомни точно за какво купуваше роклята.

— По-добре е — постанови Ели, когато Джулиана се появи от пробната. — Всъщност чудесно.

Тя погледна към мотаещата се около тях продавачка.

— Ще я вземе.

Джулиана започна да протестира, след това сви рамене, нямаше настроение да спори.

След двадесет минути Ели я изведе навън на паркинга на огромния търговски център. Зелената рокля беше в торба под мишницата на Джулиана. От друга торба стърчаха токчетата с искрящите като диаманти мъниста.

— Никога не съм те виждала такава по-рано. Просто днес не си ти.

Ели се плъзна на предната седалка на мерцедеса и завъртя ключа в стартера.

— Май нещата между теб и Травис бързо се влошават?

— Откъде да знам? Не съм го виждала вече почти три дни. Последните две нощи прекара в стария си апартамент.

— Но нали не ти е казал да отмениш годежното тържество? Той е много самонадеян индивид — обяви Ели, докато излизаше от паркинга. — Ако искаше да отмени тържеството, щеше да го направи. А ти, предполагам, не си променила решението си?

Джулиана се загледа през прозореца.

— Не. Непрекъснато си казвам, че нещата са ужасно зле и че трябва да се откажа от всичко, преди да е станало много късно, но нямам куража да го направя. Обичам го, Ели. Какво ще стане, ако се окаже, че той не ме обича достатъчно?

— Не знам. — Ели качи мерцедеса на магистралата, изражението й беше мрачно. — Напоследък самата аз прекарвам много време да си задавам същия въпрос.

На Джулиана изведнъж й стана съвестно.

— Все още се тревожиш какво ще направи Дейвид, ако загубиш курорта, така ли?

— Дейвид и аз напоследък много не си общуваме, меко казано. Всъщност не повече, отколкото ти и Травис, в интерес на истината. Цялото си време прекарва или заключен в офиса си, или затворен с Травис. Когато вечер си легне, заспива, преди да изляза от банята. На следващата сутрин е излязъл, преди да съм станала. Не мога да кажа какво мисли, но знам, че е потиснат и тревожен. Страх ме е, Джулиана.

— Значи сме в едно и също положение.

Травис се изненада колко усилия трябваше да положи, за да се мотивира да се отбие в „Каризма Еспресо“ в петък. Фактът, че изобщо трябваше да работи върху тази задача, го разтревожи. Беше свикнал да посреща проблемите с открито лице, но проблемът с Джулиана, изглежда, беше уникален.

Беше обяд, напомни си той, като излизаше от колата. Само няколко часа до годежа. И все още нито дума от Бикърстаф. Времето тече много бързо. Колкото повече се приближаваше до горчивия край, толкова повече превратно се опитваше да вярва, че Бикърстаф ще се обади в последната минута и ще каже, че иска сделката.

Абсурдната надежда на осъдения.

В „Каризма“ беше пълно с хора, които се разхождаха наоколо с малки чашки и бележници в ръце. Със закъснение Травис си спомни, че това беше един от дните за дегустация, които Джулиана въведе миналия месец. През стъклените врати я чуваше как зад бара изнася лекция за кафето, докато Мат и Санди разливаха образци в чашите.