Джейн Кренц - Изборът

— Кажи им да се насладят на храната. Платена е. — Джулиана се втурна през стреснатата тълпа и излезе през главната врата на ресторанта. За малко се спря на тротоара, огледа паркинга за познатия жълтеникавокафяв буик.

Чу двигателя, преди да зърне колата. Травис точно излизаше от завоя.

— Върни се, копеле… казах, върни се.

Джулиана вдигна полата си и бързо се затича през алеята на ресторанта, не лесно упражнение с искрящите високи токове.

Пресече през редиците паркирани коли и стигна буика точно когато Травис спря, за огледа през рамо трафика зад гърба си.

Той не я видя, когато тя се хвърли на капака на буика, но разбира се, чу удара. Бързо подаде глава и видя жена в зелено, просната над двигателя, сякаш виждаше призрак.

— Джулиана!

— Ти си сгоден за мен, копеле такова — извика тя през стъклото. — Не можеш да постъпваш така с мен. Заслужавам обяснение и веднага те предупреждавам, каквото и обяснение да дадеш, то няма да бъде достатъчно добро. Защото ние не сме просто сгодени, ние сме партньори, не помниш ли? Можеш да развалиш годежа по този начин, но не можеш толкова лесно да сложиш край на деловите ни връзки.

Травис изключи двигателя и отвори вратата.

— Не мога да го повярвам — измърмори той, докато излизаше от колата. — От друга страна, навярно мога. Слез оттам, Джулиана.

Тя не обърна внимание на заповедта и се изправи на жълтеникавокафявия капак, балансирайки малко неуверено. Не обърна внимание на следите, които високите токчета оставяха по боята. Скръсти ръце и се загледа надолу към него с пламнал поглед.

— Никъде няма да отида, докато самата аз не реша да го направя. Искам обяснение защо се опитваш да развалиш годежа ни. Поне това ми дължиш, Травис Сойер.

Той вдигна поглед към нея, бръчките по лицето му ясно се очертаваха на яркото осветление на паркинга.

— Дадох ти желаното обяснение, Джулиана.

— Какво? Че не можеш да спасиш „Флейм Вали“? Това не е обяснение, това е извинение.

— Не ме ли чуваш? Не мога да спася проклетия курорт за скъпоценната ти братовчедка, бившия ти годеник и останалото ти семейство. „Флейм Вали“ ще фалира и аз нищо не мога да направя, за да го спася.

— Престани да говориш за идиотския курорт. Точно сега никак не ме е грижа за него. Годежът ми е много, много по-важен.

— Така ли? — попита той грубо. — Наистина ли се опитваш да ми кажеш, че искаш да се омъжиш за човек, който сам, самостоятелно ще бъде отговорен за рухването на „Флейм Вали“?

— Да! — изкрещя тя в отговор.

Единственото нещо, благодарение на което Травис успя да запази самообладание, беше сигурното и неоспоримо усещане, че ако загубеше сега, никога нямаше да може да спечели. Вдигна поглед към великолепното създание, изправено на капака на колата му, и почувства как кръвта затуптя във вените му. На яркото осветление на паркинга косата й беше див, невъобразим оттенък на оранжево. Обувките й блестяха ослепително, сякаш облицовани с искрящ прах, а огромната сатенена фльонга отзад на зелената й рокля се беше развързала.

Травис знаеше, че никога през живота не е желал толкова силно някоя жена.

— Джулиана, чуй ме. Не забравяй, че в цялата тази история аз съм Големият лош вълк. Курортът принадлежи на семейство Грант повече от двадесет години. Аз ще направя на пух и прах всичко, което баща ти и брат му са градили. Ще разоря братовчедка ти и Къркуд. А в цялата тази работа ти ще загубиш голяма част от спестяванията си. Време е за равносметка. Трябва да вземеш страна, щеш не щеш, а аз съм на лошата страна.

— Значи си решил да избираш вместо мен? Откажи се, Травис. Сама си вземам решенията.

Ръката му се сви в юмрук.

— Ще ме намразиш до дъното на душата си, когато видиш как Ели и Къркуд губят курорта.

— Никога няма да те намразя, макар че от време на време направо ме вбесяваш.

— Джулиана, понякога трябва да избираш. Не можеш да бъдеш едновременно на страната на семейството си и на моя страна, не и в този случай. Не разбираш ли? Трябва да избереш. Казах ти вече, аз съм на лошата страна.

— Не ме интересува на коя страна си. Това е страната, на която съм аз и това е окончателно. Не можеш да се отървеш от мен, като ми казваш да избирам между семейството си и теб. Това е. Пък и вече съм си направила избора. Направих го още в деня, в който те срещнах. Избрах теб, Травис.

Той пристъпи крачка напред, опря се в твърдия метал на бронята на буика. Можеше да се протегне и да докосне Джулиана, но не посмя. Не още.