Джейн Кренц - Изборът

Тя доволно се изсмя.

— Много умно.

— Мъжът трябва да е умен, за да бъде една крачка пред теб.

— Кой казва, че си една крачка пред мен? — Тя измърка и се наслади на новия пръстен, който проблесна, когато с пръсти го погали по раменете.

— Точно сега не ме е грижа кой от нас е крачка пред другия. Просто искам да бъдем заедно. Време е наистина да отпразнуваме годежа си.

Устата му още веднъж се залепи за нейната и Джулиана си даде сметка, че я взема в прегръдките са за втори път тази вечер.

— Не съм ли малко голяма, за да ме носиш така — измърмори тя пред устните му.

— Ти си точният размер за мен — каза той, докато я носеше към кухнята.

— Странно, мислех си точно същото нещо. Какво правим тук? Спалнята е в обратната посока.

— Отвори хладилника — нареди той.

Тя го послуша и вътре видя бутилка изстудено шампанско.

— Ах! Много стимулиращо нещо за леглото.

— Не забравяй чашите.

Джулиана грабна две чаши от тезгяха и ги прегърна заедно с шампанското, а Травис я понесе през коридора към спалнята. Вътре в стаята в бяло върху бяло той внимателно пусна Джулиана на леглото. Тя сви краката си под полата на зелената рокля и обувките й заблестяха в полумрака. Травис я наблюдава, докато се събличаше. След това се пресегна, взе бутилката с шампанско и чашите от ръцете й и ги остави на нощната масичка.

— Определено ти си най-очарователното украшение в света за капак на кола — измърмори той и седна до нея на леглото.

— Не мислиш ли, че имах малко кичозен вид? За буик, искам да кажа?

— Джулиана, скъпа моя, ти винаги проявяваш най-добър вкус.

Той я целуна по рамото и усети голата кожа на гърба й. Джулиана потрепери, когато грубите му пръсти се разходиха по дължината на гръбнака до кръста й. След това той бавно развърза сатенената фльонга.

Тя премаляло се отпусна, пулсът й биеше в очакване, докато Травис бавно смъкна горнището на зелената рокля.

— Много са ти приятни ръцете — прошепна тя.

— Ти си приятна. Мека, копринена и гладка.

Той се наведе и целуна извивката на гърдите й, докато ги разголваше.

Миг по-късно роклята се озова на земята заедно с искрящите токчета и фееричното бельо на Джулиана. Сега тя дишаше по-бързо, задъхано, омаяна от растящата възбуда.

— Ти просто подивяваш в прегръдките ми — каза Травис, звучеше напълно доволен и благоговеещ. — Влудяваш ме с начина, по който ме искаш. Знаеш ли, скъпа? Никога, никога не ме е искал някой така, както ти ме искаш.

— Никога преди това никого не съм искала по този начин — призна си тя и се притисна в него, когато той плъзна ръка надолу към влажната й топлина.

— Още първия път се съгласи, че с нас е нещо специално. И беше права.

Той леко раздалечи краката й и погали влажните й потайности.

Джулиана се вкопчи в ръцете му и се изви към него.

— Травис.

Той вдигна глава, за да погледне надолу към нея.

— Никога не се изморявам да те наблюдавам, когато си с мен по този начин.

Той навлезе в нея с пръсти, погали я и бавно излезе.

— О, Травис, май не мога да чакам, искам… — Джулиана усети малките, конвулсивни контракции, които започнаха почти без предупреждение. Тя извика.

— Няма нужда да чакаме — увери я Травис и притегли ханша й към себе си.

— Тази нощ разполагаме с времето на целия свят. Дивей с мен, скъпа.

— Не без теб.

Тя посегна към него, плъзна един крак между неговите и потърси натежалия с цялата си дължина и очакващ орган.

Когато тя интимно го докосна, като го пое в ръцете си и го погали, Травис се задъха. След това нямаше думи, само тихи звуци от растяща нужда и напиращо желание.

Джулиана се изгуби в чудната страна на страстта, когато усети Травис да разтваря краката й със силните си ръце. Ноктите й се забиха в раменете му, когато той влезе в нея и възхитителният шок предизвика нова вълна на освобождаване, която сякаш пропътува по цялото й тяло.

Тя го чу да мълви нейното име, докато се надигаше още и още вътре в нея, почувства как тялото му се втвърдява под ръцете й. След това остана само шеметното чувство на свободно падане, което винаги идваше след кулминацията на любенето им. Джулиана му се отдаде напълно, отпусна се в прегръдките на любимия си, а той самият се загуби в нейните.

Кристалчетата по обувките, полегнали на белия килим, проблясваха в мрака, дребните мъниста искряха като истински диаманти.

— Джулиана?

Много по-късно Травис тихо произнесе името й в мрака. Седнал гол отстрани на леглото, наливаше шампанско в двете чаши, които бяха донесли от кухнята.