Джейн Кренц - Изборът

— Хм?

Тя се чувстваше прелестно отпусната и доволна. Огледа голите му рамене и силния му гръб с любещи очи. Наистина беше точният размер за нея, каза си тя доволно.

— И ако случайно си забременяла, говорейки хипотетично, аз ще бъда най-щастливият жив мъж.

— Жалко, че не можа да се насладиш на израженията на всички снощи, когато се затича да гониш Травис и се върна десет минути по-късно в прегръдките му. Беше абсолютно неоценима гледка, гледка с легендарни размери, доколкото това засяга управата на „Трежър Хаус“.

Ели отпи от кафето с мляко и замислено поклати глава.

— Понякога жената трябва да тича след това, което иска.

Джулиана се наслади на наситения цвят на чая „Кийман“ в чашата си и автоматично одобрително огледа приятно изпълненото с посетители помещение.

Някога съботните утрини обикновено бяха спокойни, докато преди три месеца тя не започна да предлага закуски и всички вестници. Оттогава в събота клиентите се стичаха в кафенето, за да изпият сутрешното си кафе с кроасана, докато прелистват нещо екзотично и странно като „Ню Йорк Таймс“ например.

— Родителите ти и баща ми бяха поразени, трябва да ти го призная — продължи Ели. — По-специално, след като им казах, че Травис в края на краищата няма да спаси „Флейм Вали“. И знаеш ли какво каза баща ти?

— Какво?

— Каза на татко да изчака и да види. „Нищо не е свършило, докато думата на дамата още се чува.“ Мисля, че това бяха думите му.

— Надявам се, че не храните напразни надежди — рече Джулиана спокойно. — Травис каза, че всъщност не може да направи нищо повече, освен евентуално да намери купувач за курорта. Така поне няма да загуби парите си. Но ти и Дейвид няма да притежавате и да експлоатирате „Флейм Вали“, а курортът окончателно ще мине в нови ръце.

— Знам. Дейвид и аз снощи дълго говорихме за нашето бъдеще — каза Ели. — Решихме много неща, които вероятно е трябвало да решим много по-отдавна.

Джулиана се намръщи.

— Е? Как мина? Все още ли се тревожиш, че ще те напусне, след като с курорта вече е свършено?

Ели сладко се усмихна, погледът й беше ясен.

— О, не. Никога не е и помислял да ме напусне. Клетият човек се страхувал, че аз ще го напусна. Затова е бил толкова напрегнат през последните няколко месеца. Можеш ли да го повярваш?

— Ами да. Винаги съм знаела, че двамата сте родени един за друг. — Джулиана се облегна назад. — И сега какво ще правите?

— Ами една от възможностите е, ако Травис ни намери купувач, да вземем парите и отново да опитаме пак в курортния бизнес, този път в много по-малък мащаб. Друга възможност, според Дейвид, е да провери дали „Фаст Форуърд Пропъртиз“, може да ни помогне да сключим някакъв договор с новия собственик, който и да е той, за да управляваме „Флейм Вали“. Разбира се, под ръководството на Травис. Не искаме да направим същите грешки като миналия път.

— Това няма ли да те смущава, Ели? Да останеш в курорта, след като мине в ръцете на нов собственик?

— Мисля, че ще се справя, също и Дейвид. Не съм сигурна дали на татко и на твоите родители ще им хареса. Навярно ще им стане много криво, ако членовете на семейството се превърнат просто в мениджъри на „Флейм Вали“.

— Но пък от друга страна — отбеляза Джулиана — нали не чичо Тони и родителите ми ще вземат решения? Ти и Дейвид трябва да решите какво да правите с бъдещето си.

— Точно това си казахме с Дейвид снощи. Чувствам се невероятно успокоена, след като всичко свърши. Именно благодарение на тази каша Дейвид и аз най-после се измъкнахме от сянката на татко. Вече каквото и да се случи, бракът ни ще укрепне.

— Чичо Тони е винаги добронамерен — каза Джулиана — както и моите родители са винаги добронамерени.

— Вярно е. И знаем, че те ни обичат. Това е най-важното нещо. Но не може да се отрече, че понякога обичат да се разпореждат с нас.

— Приеми го по този начин, колкото и неприятна да е цялата ситуация, все пак е за предпочитане пред това да скъсаш с родители, които абсолютно не се интересуват от живота ти.

— Кой има такива родители? — попита Ели учудено.

— Травис.

Ели я погледна.

— О. Да. Мисля, че имаш планове да уредиш въпроса?

Джулиана се усмихна самоуверено и развеселена.

— Да кажем само, че имам планове да дам още един шанс на родителите на Травис да потанцуват на сватбата му.

— Ако не дойдат?

— Ще дойдат.

— Как можеш да си толкова сигурна?

— Защото благодарение на един разговор със Санди, реших да изоставя всякакви любезности. Ще шантажирам родителите на Травис, за да дойдат и да се държат както трябва.