Джейн Кренц - Изборът

— Не знаех, че можеш да танцуваш валс — промълви Джулиана, около тях се разнесоха аплодисменти.

— Нито пък аз. Но тази вечер просто мисля, че мога да правя всичко. Но не и да спася „Флейм Вали“ от себе си.

С ъгълчето на окото си Травис зърна Ели и Дейвид и семейство Грант, които тревожно наблюдаваха. Вече би трябвало да са разбрали, че скъпоценният курорт е история, помисли си той, но никой не се помръдна да попречи на Джулиана да танцува с него.

След това го обзе чувство на ликуващо удовлетворение. Разбира се, никой нямаше да се опита да застане между него и Джулиана. Никой здравомислещ не би посмял да застане на пътя на Джулиана, когато тя иска нещо, а тази вечер тя ясно показа, че иска него.

Тя просто направи своя избор.

Няколко часа по-късно Джулиана все още си тананикаше някакъв валс, а Травис взе ключа от нея и отвори входната врата на апартамента й. Погледна я, радост и нещо много по-силно грееше в кристалните му очи.

— Доволна ли си от годежа си? — попита той и я последва в коридора.

— Прекарах чудесно. Беше идеалният годеж. Годежът на годежите.

Тя се завъртя един-два пъти на килима, наслади се на блясъка на обувките с обсипаните с искряща мъниста токчета, които проблясваха под полата на зелената рокля.

— А ти?

Травис скръсти ръце и се облегна с едно рамо на стената. Загледа се в нея, докато тя танцуваше из всекидневната.

— Беше страхотно парти.

— Така си помислих.

Тя се спря в средата на стаята и се загледа в дългите си нокти. На лампата проблясваше диамантен пръстен.

— Ти дори се сети за пръстена.

— Купих го веднага, след като ти предложих да се омъжиш за мен. Оттогава непрекъснато е в мен.

— И го донесе тази вечер на партито, макар и да знаеше, че имаш намерение да останеш само колкото да съобщиш, че годежът се разваля.

Джулиана се усмихна, чувстваше се великолепно.

— Пуснах го в джоба си преди това, преди да отида в офиса си и да се обадя на Бикърстаф за последен път — обясни Травис.

— Може би той ти е донесъл късмет.

Лицето на Травис се озари от кратка усмивка.

— Да, ама не ми донесе много късмет с Бикърстаф.

— Забрави за Бикърстаф. Въпросът с курорта е приключен. — Джулиана се приближи към него.

— След като уредихме нещата с годежа, мисля, че трябва да изгладим някои дребни детайли в отношенията ни.

Веждите на Травис се вдигнаха.

— Например?

Тя обгърна врата му и го погледна право в очите.

— Обичам те, Травис. Ти обичаш ли ме?

Травис пусна ръцете си и я прегърна през кръста. Погледът му беше шокиращо сериозен.

— Обичам те.

— Това вечна любов ли е или любов, която трае до развода?

Той притегли бедрата й плътно към своите и впи устни в нейните.

— Вечна.

Тя се отпусна, повярва му.

— Никога не си го казвал. Известно време бях малко нервна.

— Оня ден на плажа. Когато говорихме за бебета. Нали оттогава започна да нервничиш? Усетих как са отдръпваш от мен, как ми бягаш емоционално. Помислих си, че най-после си разбрала, че няма да мога да спася курорта.

— Изплаших се, да, но не заради „Флейм Вали“. За първи път, откакто те срещнах, ми хрумна, че може би съм сгрешила. Ти не беше готов напълно да се ангажираш. Страхуваше се да говориш за нещо трайно като едно бебе. Затова станах нервна.

Той вдигна ръце от кръста й, за да прокара пръсти през гъстата й коса.

— Ще бъда честен, скъпа. Мисълта за деца ме прави страшно неспокоен.

— Напълно разбираемо, като се знае какво детство си имал. С това мога да се справя. Можем заедно да се заемем със страховете ти. Но се тревожех, че може би не си сигурен в ангажимента си към мен. И това ме ужасяваше.

— Никога не съм се съмнявал в чувствата си към теб. Но тази вечер, след като разговарях с Бикърстаф и разбрах, че „Флейм Вали“ рухва, не исках да те чуя да ми казваш, че разваляш годежа. Затова реших аз да ти го кажа първи. Трябваше да се сетя, че нямаше да ме оставиш толкова лесно да се измъкна.

Джулиана леко прокара уста по неговата.

— Да. Трябваше да знаеш. Как можа да го направиш, Травис? Щеше ли просто така да си тръгнеш от мен тази вечер, без изобщо да погледнеш назад?

— Мисля, че не се молех да се оженя за теб, поне не скоро, но бях сигурен, че нямам никакво намерение да изляза от живота си.

— Защото знаеше, че ще тръгна след теб?

Усмивката му беше бавна и преднамерено лукава.

— Не, не защото знаех, че ще се хвърлиш на капака на колата ми. Знаех, че пак ще те виждам, защото съм ти партньор в „Каризма“, нали не си забравила? Имаме сделка — ти и аз. Предполагам, че трябва да си прибера хонорара независимо дали съм спасил курорта или не. Няма нищо по-сигурно от бизнеса, за да се виждат често двама души.