Джейн Кренц - Изборът

Травис махна капака от чашата си и с наслада вдъхна аромата.

— Точно каквото ми трябваше.

— Помислих си, че по това време ще си готов за сутрешната си пауза за кафе. Реших да ти спестя разходката до „Каризма“. Пък и аз самата се нуждаех от почивка. Мелвин и аз отново сме врагове. И така за какво се карахте с Ели?

— Тя мисли, че те шантажирам да спиш с мен.

Травис фиксира Джулиана над ръба на чашата си, докато тя поемаше глътка от силното тъмно кафе.

— Ха, и тя ли?

— Не бих се учудил, ако Санди и Мат, родителите ти и Тони Грант подозират същото нещо. Така практически мнението става единодушно.

— Много лошо, че не е истина — отбеляза Джулиана. — Наистина е вълнуваща мисъл.

Травис се раздразни.

— Не беше много очарована онази нощ, когато ти го предложих. Доколкото си спомням, ти направо ме изхвърли от апартамента си, когато предложих да взема красивото ти тяло като възнаграждение за това, че ще спася „Флейм вали“.

— Да, разбира се, че те изхвърлих. Трябваше, заради самия теб.

— Заради мен?

— Разбира се. Ако се бях съгласила да те оставя да ме шантажираш да спя с теб, за нула време щеше да се стопиш от терзания.

Травис внимателно остави чашата си.

— За какво?

— Заради истинската причина, поради която имам връзка с теб. Всеки път, когато те целувам или ти казвам, че те обичам, частица от теб щеше да ти шепне, че те дресирам като куче заради курорта. Това беше начинът да отделя напълно бизнеса от личните ни отношения.

Травис кисело изруга.

— Винаги една крачка напред, нали така?

— Не мога да го избегна. Такава ми е природата. Признавам, че за твое добро трябваше да потуша вълнуващия ти опит за шантаж.

Джулиана се изправи на крака и мина от неговата страна на бюрото. Погледът й беше пълен със съблазнителен, закачлив хумор.

— Но и за миг не си помисляй, че предложението ти не ми се стори прелестно и вълнуващо.

Травис се усмихна, бутна настрани чашата и посегна към нея. Свали я на скута си, прегърна я.

— За твое сведение, ако беше приела предложението за шантаж, далеч нямаше толкова да се терзая.

— Така ли?

Тя го целуна по шията.

— Не. Следващия път, когато правиш нещо заради мен, първо се консултирай с мен, окей?

— Окей.

Тя приканващо отърка носа си в шията му.

— Кога е следващата ти среща?

— Нямам насрочени срещи за тази сутрин.

Травис пусна ръка по хълбока й, усети стегнатото й тяло. Всичко в тази жена го възбуждаше, помисли си той учуден. Стисна шепа гъсти червени къдрици в юмрука си.

Джулиана се изсмя.

— Правил ли си го някога на работното място, така да се каже.

— Не. — Той се усмихна. — А ти?

— Никога.

— Звучи сякаш имаме нещо да наваксваме.

Той нежно я вдигна и внимателно е положи на края на бюрото, обърната към него. След това бавно издърпа нагоре трикотажната сива пола нагоре. Пръстите му се затвориха около коленете й. Джулиана има много красиви колена, помисли си той. Красиви, заоблени колена. Странно, никога не си е давал сметка колко привлекателни могат да бъдат коленете на една жена.

— Травис? — Тя постави ръка на раменете му. Топазените й очи заблестяха.

— Да?

— Няма нищо лошо, ако от време не време си даваме вид, че ме шантажираш. Какво ще кажеш?

Той хитро се усмихна и бавно разтвори прелестните й крака.

— Винаги съм готов да поддържам някаква илюзия заради теб, любима.

— Джулиана, положението е твърде сериозно. Много се тревожим за последиците. Затова всички решихме да организираме тази семейна среща. Трябва да разберем точно какво става.

— Естествено, мамо. Разбирам. Но всичко е под контрол. Вярвай ми.

Джулиана огледа трите сериозни лица около масата, пое си въздух и потопи лъжица в купата с пикантната супа от черен боб. Тази малка семейна група не вдъхва много доверие. Само много тревога, реши тя. Великолепната мексиканска храна в калифорнийски стил, която сервираха в живописния ресторант в търговския център, компенсираше неприятното преживяване с печалната компания, която беше принудена да търпи.

Когато тази сутрин я поканиха на обяд, Джулиана се опита да измисли някакво любезно извинение и да откаже, но не успя да измисли приемлив довод, с който да откаже на родителите си и на чичо Тони. В случая обядът беше нещо малко или повече заповед.

— Тони и аз много пъти обмисляхме въпроса — информира Рой Грант дъщеря си.

Той отблизо я наблюдаваше през бифокалните си очила, бръчките по лицето му изразяваха тревога.