Джейн Кренц - Изборът

Травис тихо се изсмя, звукът беше хрипкав и много секси в мрака. Той плъзна длани под ластика на копринените й бикини и ги дръпна надолу по бедрата й. След миг тя беше гола в прегръдките му.

— Така трябва да бъде между нас — измърмори Травис, вдигна я и я пренесе до леглото. Нагласи я на възглавниците и се изправи, за да се освободи от останалото си облекло.

— Знам.

Джулиана лежеше, загледана в него, наслаждаваше се на мускулите и силата му. Силата на плещите и бедрата му влияеха на всичките й чувства, а откровената му възбуда някак дълбоко примитивно я вълнуваше. Но Травис не само физически и чувствено я пленяваше, даваше си сметка тя. Имала е и други мъже също толкова здрави и мъжествени, и с много по-добър външен вид.

— Изведнъж стана много сериозна — отбеляза Травис, докато се спускаше на леглото с малко пакетче в ръка. — За какво мислиш?

Тя погледна към него, когато той застана над нея.

— Чудех се какво те прави толкова секси.

Той се усмихна, зъбите му блеснаха в мрака, докато вадеше съдържанието на пакета.

— Опитваш се да разбереш защо повече не можеш да ми устоиш?

— Аха.

Тя прокара пръсти през косата му и преплете крак с неговите.

— Не се замисляй толкова — посъветва я Травис и се наведе, за да целуне долчинката между гърдите й. — Някои въпроси нямат ясни отговори. Просто го приеми и се примири.

— Както кажеш, партньоре.

Джулиана подканващо се изви, когато той я погали по хълбока. Щом пръстите му стиснаха извивката на бедрото й, тя въздъхна, като усети собствената си реакция, която идваше дълбоко вътре от тялото й. Има такива хубави, силни, знаещи ръце, помисли си тя. Най-слабото докосване на грубите му пръсти я възбуждаше, а когато той целуна гърдата й, тя само дето не извика. Усещаше как вече се затопля и овлажнява.

Джулиана леко се извъртя в ръцете му и се притисна по-плътно в Травис. Започна интимно да го изследва, да преоткрива тайните, които за първи път научи предишната нощ, която прекараха заедно.

Усещаше сексуалното напрежение в него, докато плъзгаше ръка по тялото му. Мускулите на гърба и раменете му бяха напрегнати от желанието, което потискаше. Очевидната нужда на Травис предизвика мощна реакция в Джулиана. Тя енергично се отърка в него. Когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й във влажната й топлина, тя разтвори крака и тихо прошепна името му. Ноктите й го одраскаха по раменете.

— Жена, която оставя следи — промълви Травис и я обърна по гръб.

— Какво?

— Няма значение. Обвий крака около мен, скъпа. Стегни ги. Поеми ме в себе си и силно ме притисни.

Джулиана го пое. Жадуваше за него, тялото й туптеше от нужда.

— Сега — прошепна Джулиана, със затворени очи се притисна в него и стегна краката си около стройните му бедра. — Ела при мен сега. Обичам те, Травис.

— Не можех и да чакам повече, дори и да бях опитал.

Травис внимателно се освободи в нея, цялата я изпълни, нежно я разлюля, а тя почувства как нарастващото напрежение започва да достига непоносими висоти.

Тя вдигна ханш и Травис реагира, като навлезе още по-дълбоко в нея, след това се отдръпна убийствено бавно. Джулиана се притисна още по-плътно в него. Той отново навлезе в нея и пак се отдръпна.

— Травис — промълви тя, притискайки се в него. — Не искам нищо без теб.

Той отново се гмурна в нея, още по-дълбоко отпреди и Джулиана се задъха, когато прелестното напрежение вътре в нея излезе от контрол. Тя се отдаде на освобождаването, устните й мълвяха името на Травис, когато го усети да навлиза отново в нея. Мускулите на гърба му се стегнаха под дланите й и тя се оказа смазана под тежестта му в леглото.

Известно време нищо друго нямаше значение в целия свят.

Доста по-късно Травис се размърда над Джулиана и се загледа в нея, погледът му беше напрегнат в сумрака. Тя сънливо се усмихна, пръстите й гладко се запързаляха по следите от пот по раменете му.

— Не се безпокой — каза тя, деликатно прозявайки се. — Няма да повдигам въпроса.

— Кой въпрос?

— Женитба.

— Току-що го повдигна — изтъкна Травис и я целуна по върха на носа.

— Добре де, ще го сменя с по-неотложен.

— Например?

— Например кой ще стане пръв сутринта, за да направи чай.

— Този път ще го направя аз — каза Травис.

— Толкова отзивчив мъж.

Джулиана отново се прозя и се унесе в сън.

Три дни по-късно в десет и половина сутринта Травис седеше на бюрото си в новия офис на „Сойер Мениджмънт Систъмз“ в Джуъл Харбър и се опитваше да реши дали наистина се нуждае от пауза за кафе. „Каризма Еспресо“ беше само на няколко пресечки. Можеше да се разходи дотам, да каже „здрасти“ на Джулиана, да изпие едно кафе на крак и до двадесет минути да си бъде обратно в офиса.