Джейн Кренц - Изборът

— Да разбирам ли, че имаме сделка?

— Имаме сделка.

— Нали разбираш, че не мога да ти дам гаранции? Не мога да обещая, че ще спася курорта. Нещата отидоха твърде далеч за мен, за да давам каквито и да било обещания.

Тя бегло се усмихна.

— Ако някой може изобщо да го спаси, това си ти.

Травис огледа вътрешността на „Каризма“, постепенно го обзе приятно чувство на облекчение.

— Винаги съм искал да притежавам част от еспресо бар.

— Откога?

— От събота през нощта. До скоро, партньорке.

— Искам да внимаваш за още едно нещо тази вечер — каза Джулиана.

Тя хвърли шепа люти чушлета в дълбокия тиган и разбърка юфката, която приготвяше по азиатска рецепта.

— Не искам никой нищо да знае за, хм, малкото ни споразумение.

Ножът, с който Травис режеше гъби, се спря по средата на замаха. Косо изгледа Джулиана.

— Защо не?

— Защо не? — като ехо повтори тя раздразнено. — Не е ли очевидно? Защото Дейвид и Ели ще се почувстват ужасно, ако си помислят, че ти плащам хонорара, като те правя партньор в „Каризма“. Не искам още повече да увеличавам тежестта на вината, която изпитват.

— Защо трябва да ги смущава това, че ти плащаш хонорара? Не са имали никакви угризения, когато са ти взели парите под формата на заем.

— Това беше, преди нещата да се влошат — каза Джулиана и се съсредоточи в юфката. — Навремето наистина изглеждаше, че Дейвид ще може да спаси положението. Травис, наистина ли нещата са стигнали толкова далеч?

— Вероятно. Казах ти, така съм нагласил всичко, че Къркуд да няма никакво поле за маневри. Не мога да бъда напълно сигурен, преди подробно да се запозная с книгите, но ако бях на твое място, нямаше да мълча.

Джулиана остана невъзмутима.

— Ще стане. Знам, че ще стане. Подай ми, ако обичаш, онези формички.

— Що за вечеря ще бъде това? Според моята книга тук всичко трябва да бъде определено като ордьовър.

— Престани да мърмориш. Всеки знае, че ордьоврите винаги са най-добрата част от менюто. За какво ни е основно ядене? Като свършиш с гъбите, можеш да ми помогнеш да напълня формичките със сместа от сирене.

— Май ми даваш заповеди?

— Просто защото си толкова симпатичен с тази престилка. В шкафа отдясно има стъклен поднос. Използвай го за нарязаните зеленчуци. Побързай, Дейвид и Ели ще дойдат всяка минута.

— Как се озовах в това положение с теб? — Травис попита толкова тихо, че Джулиана едва го чу. — Всеки път, когато мисля, че съм сложил нещата под мой контрол, установявам, че едва успявам да следвам новото отклонение, по което си тръгнала.

Той свърши да реже гъбите с бързи, отсечени удари на ножа.

— А колкото за партньорството ни, Травис…

— Какво за него? — Той внимателно изправи глава.

— Ами мисля, че трябва още от самото начало да решим, че ти си повече или по-малко мълчалив партньор. Ясно ли ти е какво казвам? — Тя лъчезарно се усмихна. — Разбира се, ще се съветвам с теб, преди да вземам важни решения. И Господ е свидетел, че вече си замесен в плановете за бъдещето на „Каризма“. Но в последна сметка аз съм старшият партньор в „Каризма“. Искам само да съм сигурна, че добре разбираш това дребно нещо.

— Можеш да се наричаш каквото си искаш — съгласи се Травис, — доколкото, както сама разбираш, не можеш да вземаш никакви важни решения, без да се съветваш с мен.

— Какво точно е определението ти за важно решение? — отвърна тя.

— Ще го определим, когато стигнем до такова. Къде искаш да сложа подноса със зеленчуците?

— На крайната маса до канапето.

Джулиана погледна през прозореца и видя познат бял мерцедес да се плъзга в пространството до нейното купе.

— Не може да бъде, вече са тук. Обзалагам се, че Дейвид и Ели умират от любопитство.

— Защо? Какво си им казала?

— Естествено, че ще спасиш кожата на всички.

Джулиана занесе тавата с питчиците със сирене във всекидневната.

— Не давай прибързани обещания, Джулиана. Казах ти какво мога да направя. Не мога да гарантирам нищо.

— Не се тревожа, Травис. Имам ти пълно доверие.

— Ти си твърде умна делова жена, за да вярваш сляпо, в който и да е консултант.

— Ти не си обикновен консултант.

Джулиана избърза към вратата, пола — панталонът й от лъскава коприна заблещука около нея.

— Отвори шампанското, Травис. Дейвид и Ели ще се трогнат.

— Не се съмнявам.

Дейвид и Ели не бяха точно трогнати. Те много предпазливо изгледаха Травис, докато влизаха и се настаняваха във всекидневната. Първоначално стреснати и учудени, се зарадваха на съобщението, което има направи Джулиана. След това учудването постепенно премина във въздържана, предпазлива тревога и всички въпроси скоро се събраха в един фокус.