Джейн Кренц - Изборът

— И си решила, че само ти можеш да подадеш предупредителен сигнал? Спести си думите, Еди. Джулиана няма да те послуша.

Ели се изправи на крака и нервно отиде до прозореца. Застана там, стиснала чантата си, с гръб към Травис.

— Правиш го, за да ме накажеш, така ли? — промълви тя.

Травис може би в продължение на двадесет секунди мисли върху това.

— Не — каза той.

— Не се върна само защото си решил, че не ти е платено, когато спаси курорта преди пет години. Върна се заради това, което се случи между нас.

Травис огледа крехкия гръб на Ели и поклати глава. Джулиана беше права: тази крехка, деликатна, лесно стряскаща се кошута не е за него, никога не е била жена за него.

— Върнах се, защото ме излъгаха с плащането, Ели. Това е единствената причина, поради която се върнах.

Ели за малко не се разхълца.

— Съжалявам за случилото се преди пет години. И тогава съжалявах. Не исках да го направя. Исках да ти кажа истината — че искам да разваля годежа, исках да ти го кажа веднага щом разбрах, че не ми подхождаш. Но татко беше сигурен, че ще си тръгнеш и каза, че ако си тръгнеш, ще загубим „Флейм Вали“. Каза, че нещата били отишли твърде далеч и ти си единственият, който може да го спаси. Каза, че трябва да те накарам да си мислиш, че ще се омъжа за теб и като сватбен подарък ще те направи съдружник в курорта.

— И ти продължи да лъжеш. Трябва да призная, че беше много убедителна, Ели.

Тя се завъртя, влажните й очи изразяваха тревога.

— Какво трябваше да направя? Трябваше да избирам между семейството си и теб.

— И семейството ти спечели.

— Да, бъди проклет. Нямаше друг избор. Но не искам Джулиана да пострада заради постъпката ми преди пет години.

— Имаш вид на очарователна мъченица, Ели. Но по-добре се отпусни. Няма да нараня Джулиана.

— Ти я използваш. Тя ми е дубльорка. Ако не можеш да притежаваш една от жените Грант, ще вземеш другата, така ли? Отмъщението ти няма да бъде пълно, ако не вкараш една от нас в леглото.

Травис се загледа в нея, за първи път истински се разгневи. Изправи се.

— Достатъчно, Ели. Не се чуваш какво говориш. Просто за сведение ще ти кажа, че няма начин Джулиана някога да ти бъде дубльорка. Джулиана е абсолютно уникална. Тя не е ничия дубльорка. И никога не би могла да бъде. Сега ти предлагам да си тръгнеш, преди да си произнесла още една дума.

— Не съм свършила.

Ели вдигна брадичката си, предизвикателно, с дързостта на ранена сърна.

— Искам да знаеш, че познавам номерата ти. Ни най-малко не ти вярвам, каквото и да мислят другите.

— Така ли? Добре, тогава ще трябва много да внимавам.

Травис заплашително пристъпи и Ели потисна малък вик.

— Не ме докосвай, чудовище такова.

Тя отскочи назад, обърна се и изтича към вратата.

Травис наблюдава с леко отвращение как бившата му годеница подплашено избяга. Джулиана никога нямаше да избяга така, помисли си той. Щеше да настоява на своето.

Травис седна на бюрото си, взе купчината хартии, които прелистваше преди няколко минути. Думите на Ели прозвучаха в главата му.

Трябваше да избирам между семейството ми и теб.

Травис знаеше, че греши, като каза на Ели, че Джулиана е абсолютно уникална. Едно важно нещо я свързваше с Ели. Тя също беше страшно лоялна към семейството си.

Травис се молеше никога и с Джулиана да не се окаже в същото положение, в което се оказа с Ели преди пет години — положение, при което дамата би трябвало да избира между него и семейството си. Изглежда, той винаги губи в такива ситуации.

Като осъзна този факт, той отново се запита какво ли ще се случи, ако не успее да спаси „Флейм Вали Ин“.

Вратата рязко се отвори в средата на тази мисъл и Джулиана влетя в стаята с книжна торба със символа на „Каризма“, изрисуван от едната й страна.

— Е, и какво си сторил на братовчедка ми, чудовище такова?

Тя бляскаво се усмихна, остави торбата на бюрото и извади гигантска пластмасова чаша за кафе.

Травис я изгледа, усмивка заигра в крайчеца на устата му. Днес тя изглеждаше много шик в плисирана спортна пола, тесен елек и риза с широки ръкави.

— Чудовище такова? — повтори Травис и въодушевено изгледа чашата с кафе.

— Мисля, че това бяха точните й думи.

Джулиана отхлупи втора чаша и седна на стола, който братовчедка й току-що беше освободила.

— Двамата сте си разиграли малка сцена тук, така ли да разбирам?

— Трудно е с Ели да разиграем нещо повече от малка сцена. Тя винаги бяга, когато нещата започнат да стават интересни.